От 37 хил. ферми малко над 3000 покриват европейските изисквания за млякото

За трети път България поиска удължаване на преходния период за фермите, които не могат да изпълнят европейските хигиенни изисквания за млякото. Това заяви Кирил Кирков, началник Отдел "Организация на пазарите на месо и мляко" в земеделското министерство. Той обясни пред БНР, че това се прави, с цел фермите да могат да се прекатегоризират, т.е. да влязат в такъв режим на работа, че млякото да отговаря на европейските изисквания.

В последните две години около 700–800 малки ферми успяха да инвестират и да станат първа категория, подчерта Кирков, но добави, че това е динамична величина. По думите му в момента около 3100 ферми са първа категория (т. е. оборудването, сградите и добиваното мляко покриват европейските стандарти – бел. ред). Те са с голям брой животни и представляват основната икономическа категория, която снабдява страната със сурово качествено краве мляко.

Във втора група са около 460 стопанства. Най-много са фермите от трета категория – около  33 500 – 33 600 и точно те не покриват хигиенните стандарти на ЕС за брой бактерии в литър мляко.

Кирков отбеляза също, че тези ферми, които не успеят да осигурят европейските изисквания в срок, могат да минат към друг начин на фермерство – могат да останат на пазара, но с друг вид стока. Ако през септември ЕК не удължи преходния период, ще трябва да се спази изискването – тези, които не покриват стандартите, или ще променят профила си на дейност, или ще ползват млякото за лична консумация, без право да го продават.

Според Кирков, ако ЕК даде исканото 2-годишно удължаване, половината от тези над 33 хил. ферми ще успеят да се модернизират.

Изискванията към българските ферми са по-високи отколкото в европейските страни, твърди обаче Танчо Колев, животновъд от Стара Загора.

Той посочи друг проблем – според нитратната директива до 31-ви декември 2013 всички ферми трябва да имат изградени торища. Около 95% от фермите обаче не са го направили.

„В момента тръгват проверки и като няма торища – започват да бъдат лишавани и от субсидията. За една такава система са необходими над 200–300 хил. лв.“, каза фермерът.

Според него на 1 януари 2014 г. около 1500 от фермите първа категория ще бъдат затворени, а при овцевъдните и козевъдните ферми – 100%.