Новите предложения при обществените поръчки – не само добри намерения

След изказаните намерения на правителството част от обществените поръчки да са запазени за хората с увреждания, вече е готов и достъпен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗИД на ЗОП), внесен миналата седмица от Министерски съвет. Всъщност промените в Закона са част от правителствените мерки, които целят облекчаването на бизнеса. Разбира се, в документа личат както добри намерения, така и откровен популизъм.

Част от промените се отнасят до електронното управление, което е стъпка в правилната посока. Така например, възложителите ще са длъжни да поддържат „Профил на купувача”, където ще публикуват в електронен вариант всички документи по подготовката, избора на кандидати, извършената работа и контрола при обществените поръчки.

Предвижда се и администрациите да не могат да изискват от кандидатите документи и данни, които вече са събрани или създадени от държавен орган. Взаимодействието между администрациите е от ключово значение за доброто административно обслужване и ще спести много усилия и разходи на бизнеса и гражданите, но дали е осъществимо? Електронното правителство все още не е развито в достатъчна степен, особено на общинско ниво.

Ключов текст в законопроекта е отпадането на изискването за оборот при кандидатстване за обществена поръчка. Така новосъздадените предприятия, които досега бяха спъвани с това условие, вече също ще могат да участват в процедурите. При наличие на изисквания за опит и квалификация на хората, които ще изпълняват възложените задачи, това не означава непременно вълна от некачествени кандидатури. В действителност изискуемият оборот при някои от обществените поръчки е доста висок и е непосилен за голяма част от фирмите. Разбира се, кандидатите трябва да докажат, че разполагат с необходимия ресурс, за да извършат поръчката.

Още преди да е публикуван текстът на Законопроекта, правителството ясно изрази намерението си част от обществените поръчки да се възлагат само на специализираните предприятия на хората с увреждания. Преди две седмици коментирахме тази промяна и посочихме недостатъците от ограничаването на конкуренцията, неефективното харчене на публични средства и възможностите за манипулации. Сега тези аргументи продължават да са в сила. Всъщност в законопроекта има една промяна.

Първоначално бе замислено определени поръчки да се обявяват само за такива предприятия и само ако няма кандидати, да се прави нова процедура, при която да се приемат кандидатури и на други предприятия. В публикувания законопроект вече се предвижда всички да имат право да кандидатстват, но ако сред кандидатите има предприятие на хора с увреждания, „офертите на останалите участници не се разглеждат и оценяват”.

Вероятно администрацията не иска да пилее време и ресурс за провеждане на втора процедура, в случай че предприятията на хората с увреждания нямат интерес към първата процедура. Тази промяна обаче ще доведе до загуба на време и ресурс за безсмисленото участие на много фирми, ако все пак при провеждането на процедурата се яви предприятие на хора с увреждания. Да не говорим, че тази преференция за такива предприятия ще даде стимул за създаването на множество „кухи” предприятия на хора с увреждания само и само за да участват и печелят без или с ограничена конкуренция обществени поръчки. Това по всякакъв начин противоречи на намеренията за облекчаване на бизнеса и намаляване на бюрократичната и административна тежест.