Държавата ще развива интегрирани услуги за дългосрочни грижи за възрастни хора

Данни на Министерския съвет сочат, че от 2008 г. досега средствата за социални услуги непрекъснато нарастват. Ако през 2008 г. са били отделени малко над 143 млн. лева, от които близо 70 млн. са отишли в специализираните институции за предоставяне на социални услуги на възрастни хора, за тази година са предвидени малко над 177 млн. лева, от които над 72,6 млн. лева – за такива специализирани институции.

Средствата обаче се усвояват неефективно, като услугите за възрастни хора с увреждания не са достатъчно и са неравномерно разпределени на територията на страната. Липсва и алтернатива на институционалната грижа.

Често грижите за възрастните хора не отговарят и на техните потребности.

В стратегическия документ се подчертава, че застаряването на населението е основно предизвикателство пред България. Очаква се потребностите от дългосрочни грижи да растат, както и разходите за тези услуги.

Според публикувания през 2012 г. доклад на Европейския съюз (ЕС) „Застаряваща Европа - да се подготвим отсега” до 2060 г. почти една трета, или 517 млн. от европейците, ще са над 65-годишна възраст. От друга страна ще има по-малко хора в трудоспособна възраст – очаква се делът на населението на възраст между 15 и 64 години да намалее от 67 до 56%. На практика това означава, че на всеки пенсиониран гражданин ще се падат само по двама работещи.

През 2012 г. относителният дял на населението на 65 и повече навършени години в ЕС е 17,8%. Най-висок е този дял в Германия и Италия (20,6%), следват Гърция (19,7%), Португалия (19,4%) и България (19,2%).

Същевременно публичните разходи за грижите за възрастни хора у нас са най-ниски в ЕС – само 0,04% от БВП.