Държавата ще развива интегрирани услуги за дългосрочни грижи за възрастни хора

Държавата ще насърчава деинституционализацията на възрастните хора, настанени в специализирани институции, и ще развива интегрирани услуги за дългосрочни грижи за възрастни хора и хора с увреждания. Това е заложено като приоритет в Националната стратегия за дългосрочна грижа, която е публикувана за обществено обсъждане на портала за обществени консултации.

Становища по стратегията могат да се изпращат до 28 ноември.

В документа се констатира, че расте търсенето на институционални грижи за възрастни хора и терминално болни, които се нуждаят от палиативни грижи, както и болни с психични разстройства.

„Един от сериозните проблеми, характеризиращ системата на услугите в България, е недостатъчният брой превантивни социални и здравни услуги за възрастни с ранна степен на интервенция“, посочва се в документа.

Планира се да се осъществи преход от институционалните грижи в домове за възрастни хора и друг тип институции към услуги, предлагани в общността и семейната среда. В стратегията се посочва, че ще се разширява кръгът от услуги за възрастни хора, хора с увреждания и болни, нуждаещи се от палиативни грижи, предоставяни от дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, защитени жилища, както и услугите в домашна среда (лични асистенти, домашни помощници и социален патронаж).

Ще се насърчават също така неправителствените организации, общините и частни организации да предоставят социални услуги, финансирани със собствени средства или по линия на различни проекти.

Предвижда се да се предоставя и целенасочена финансова помощ за закриване на институции, посочва се в документа.

Що се отнася до палиативните грижи, в стратегията се пояснява, че се работи по подготовката на специален стандарт, който ще е в съответствие с препоръките на Европейската асоциация по палиативни грижи.

Предстои да се разработи и карта на услугите за дългосрочна грижа в България, както и съответните стандарти за предоставяните услуги. Ще се върви и към интеграция на социалните и здравни услуги за възрастните хора съобразно потребностите им, както и към разширяване на кръга от професионалисти, предоставящи дългосрочни грижи за болни възрастни хора и хора с увреждания в домашна среда.

Подчертава се и необходимостта от нов модел за финансиране на дългосрочната грижа, основан на продуктивността, а не на капацитета, и на принципа „парите следват пациента“.