Големите пътни проекти през 2013 - срязани ленти и планове за развитие

По кои проекти ще се работи до 2020 година?

В резултат на политическите промени се оказа, че стрaтегията за развитието на транспорта в България ще се фокусира върху железопътните проекти.

"През следващия програмен период 2014-2020 г. изместваме тежестта от шосейната към железопътната инфраструктура и интермодалните терминали", каза транспортният министър Данаил Папазов по време на събитие, посветено на ОП „Транспорт“ до 2020 година.

По-късно стана ясно, че средствата по ОП "Транспорт" през следващия програмен период ще бъдат разпределени така: 50% за железопътни проекти и 50% за магистрални. Идеята на правителството е да се въведе баланс между регионите в страната, тъй като през последните години транспортните проекти за Южна България доминираха над тези за Северна България.

Припомняме, че плановете на правителството на ГЕРБ бяха да бъдат построени седем магистрали и седем скоростни пътя до 2020 г. Освен тях кабинетът залагаше много и на тунела под Шипка.  За двете “пътни седморки” се говореше, докато министър на регионалното развитие беше Росен Плевнелиев.  Когато постът му бе поет от Лиляна Павлова, тя сведе двете седморки до една, поради липса на достатъчно средства.

Новото правителство обаче обеща да не замразява изцяло проектите за строеж на магистрали.

Плановете до  2020 година

За периода 2014-2020 г. Министерството на транспорта подготвя пакет от проекти, който надхвърля заложеното в ОП „Транспорт“ финансиране от около 2 млрд. евро. Това се прави с цел ако някой от проектите не може да бъде реализиран, да бъде заменен с друг, предварително подготвен.

За следващия програмен период се планира да бъде увеличен процентът на държавното участие в пътните проекти. Така за строителство, финансирано от еврофондовете, ще се отделят повече средства от държавния бюджет. Транспортното и регионалното министерство вече са внесли искането в Министерския съвет. Към момента повечето проекти в областта на транспорта се реализират с 85% финансиране от ЕС и с 15% държавно участие. Амбицията на двете министерства е съфинансирането да достигне 50%.