Структурната безработица в България е факт

Предвид ниския размер на обезщетенията за безработица в България и замразяването на нивото на социалните плащания в разглеждания период, вниманието следва да се насочи в други посоки. Макар всеки един от тези фактори да има отношение към пазара на труда в страната, на преден план изпъкват два от тях.

Това са ниското качество на правителствените политики на пазара на труда (формално провеждане на обучения с цел усвояване на средства от ЕС) и неколкократното увеличаване на данъците върху труда (под формата на постоянно повишаване на минималните осигурителни прагове).

Не помага и пословичната липса на гъвкавост на пазара на труда у нас, която дава ефект в две направления – липсата на традиции в срочната заетост и работата на непълен работен ден.

От 2008 до 2012 г., делът на лицата, работещи в България на срочен договор, остава под 5% при средно 13,7% за ЕС-27 и 15,3% за еврозоната

Същото важи за заетите на непълен работен ден, каквито са 2,2% от заетите, при средно 19,2% за ЕС и 20,9% в еврозоната.

Видно е, че увеличаването на дела на лицата, работещи на непълен работен ден в ЕС и еврозоната, успява да послужи за омекотяването на ефекта от кризата върху пазара на труда. Поне на този етап възможностите на тази практика у нас остават подценени.

Казаното дотук навежда на мисълта, че възстановяването на пазара на труда в страната ще е бавен и мъчителен процес. Реинтегрирането на трайно безработните в икономиката става все по-трудно с всеки месец, който те прекарат без работа, и това се вижда ясно от движението на кривата на Бевъридж за страната ни през последните две години.

Необходим е внимателен анализ както на факторите, оказващи влияние както върху склонността на бизнеса да наема хора, така и на причините, водещи до задълбочаване на пропастта между нуждите на икономиката и способностите на работещите в нея.