Г-н Докладал, ЧЕЗ присъства на българския пазар вече 9 години. Какви инвестиции направихте за този период?
От стъпването си в България в края на 2004 г. до момента ЧЕЗ е внесла в българската икономика над 2,3 млрд. лева. От тях над 1,6 млрд. лева постъпиха в българския бюджет под формата на платени данъци, преки инвестиции за закупуването на ТЕЦ Варна и трите електроразпределителни дружества в Западна България, както и изплатени за този период дивиденти. За да ви представя по-нагледно приноса на ЧЕЗ за българската икономика, ще ви кажа, че тази сума се равнява на бюджетите на министерствата на образованието, на културата и на труда и социалната политика за 2014 г., взети заедно. Отделно сме инвестирали 771 млн. лева в обновяване, модернизиране и разширяване на мрежите, в подобряване на обслужването и инвестиции в производство.
Кои са приоритетите в инвестиционната програма на ЧЕЗ?
Още през 2012 г. съвместно със Столична община, Камарата на строителите в България и други представители на бизнеса ние обсъдихме тежкото състояние на критичната инфраструктура на България и се споразумяхме за спешни и изпреварващи инвестиции в тази сфера. Това е онази инфраструктура, от която зависи нормалното функциониране на държавните институции, болници, транспорт, важни държавни институции. С други думи това е сърцето на държавата. Всяка авария в тази инфраструктура може да има изключително тежки последици. Тя не е ангажимент само на ЧЕЗ, но ние осъзнаваме своята роля като дружество, което осигурява електрозахранването на столицата на една европейска държава и затова през последните три години критичната инфраструктура зае централно място в инвестиционната програма на ЧЕЗ. В действителност ние сме единствената електроразпределителна компания в България, която стопанисва подобна сложна критична инфраструктура. Тя се състои от 26 подстанции 30 километра 110 киловолтови кабелни линии и 29 километра въздушни електропроводни линии. Това е един сериозен ангажимент, който изисква внимателно и дългосрочно планиране на ресурсите на компанията.
Защо сте поставили акцент именно на критичната инфраструктура, а не например на мрежата в селата и вилните зони?
Ние в никакъв случай не подценяваме мрежата в селата и вилните зони. Не можем обаче да пренебрегнем факта, че неизправната работа или разрушаването на т.нар. критична инфраструктура може да застраши здравето и сигурността на населението, околната среда, стопанството и дори нормалното функциониране на държавните институции. София е дом на близо 2 млн. души, в нея са съсредоточени всички държавни институции - Народно събрание, Президентство, Министерски съвет. Тук са съсредоточени всички министерства и държавни агенции, както и официалните представителства на десетки държави и резиденциите на техните посланици. Пренебрегването на този проблем може дори да застраши националната сигурност.
Въпреки сериозния натиск върху разходите и липсата на яснота кога ЧЕЗ ще възвърне инвестициите си при сегашната регулаторна среда, ние ще инвестираме приоритетно в критичната инфраструктура, за да създадем необходимите условия за нормалното функциониране на държавата.
Какви проекти е реализирала ЧЕЗ в тази инфраструктура до момента?
През последните три години ЧЕЗ е инвестирала 15 млн. лева в критичната инфраструктура на град София. Най-важните проекти са подменените два високоволтови кабела – „Левски“ и „Редута“, които снабдяват с електроенергия центъра на София и изграждането на първата напречна връзка между основните диагонали в електрозахранването на града. Чрез тази напречна връзка, наречена кабел „Гешов“, ЧЕЗ постави началото на най-голямата реконструкция на инфраструктурата на столицата за последните 30 години. Проектът е на стойност 8 млн. лева и бе реализиран през 2013 г. Той включваше построяването на нова суха кабелна линия 110 киловолта от подстанция „Хиподрума“ до подстанция „Средец“.
Предвиждате ли подобни проекти в бъдеще?
Програмата за обновяването на критичната инфраструктура на столицата през следващите три години ще продължи с три нови проекта – модернизация и повишаване на капацитета на подстанциите „Младост“ и „Фестивална“ и изграждане на още една напречна връзка между диагоналите. В подстанция „Младост“ ще бъде реконструирана съществуващата уредба 10 киловолта, ще бъде изградена нова разпределителна уредба 20 киловолта и ще бъде монтиран нов силов трансформатор. Реконструкцията се предвижда да стартира през 2015 г. и да завърши в рамките на второто тримесечие на 2017 г. С тази реконструкция ще се повиши сигурността и непрекъснатостта на голям брой потребители в района на жк „Младост“ и ще бъде осигурен допълнителен капацитет за присъединяване на нови потребители в „Младост“ и „Студентски град“. Инвестицията ще е в размер на около 3 млн. лева. На същата стойност е проектът за цялостна подмяна на разпределителната уредба средно напрежение в подстанция „Фестивална“. Проектът, който ще стартира през 2015 г., ще подобри качеството на предоставяната електрическа енергия на около 80 000 домакинства.
Третият проект, чиято реализация е планирана за същата година, е изграждането на втора напречна връзка в диагоналите на софийската мрежа между подстанциите „ТЕЦ София“ и „София Юг“ и подстанциите „Хаджи Димитър“ и „София Изток“. Инвестицията ще бъде на стойност 7,7 млн. лева.
С тези обекти ЧЕЗ ще създаде една съвременна 110-киловолтова мрежа, която ще отговаря на разработената от компанията стратегия през 2012 г. Чрез тяхната реализация чувствително ще се повиши сигурността и качеството на електроснабдяването на града, за да може то да отговори по-пълноценно на изискванията на една модерна европейска столица.


Радан Кънев с остра атака срещу кабинета на Румен Радев
Арсенал привлича 16-годишен футболист с български корени
Испанският премиер е силно притеснен заради пожарите
ЮНЕСКО включи планината Олимп в Списъка на световното наследство
Хороскоп за 27 юли 2026
Арабските държави се готвят за планина от дълг, за да заобиколят Ормузкия проток
Европа си правеше сметките за евтин газ за зимата, но избухна борба за доставки
Тайван ще ограничи интернет, за да симулира война с Китай
Фирмите за дронове търсят как да преодолеят GPS заглушаването във военни зони
Китай вероятно ще пренебрегне новите мита на Тръмп преди визитата на Си
Непознатата Гърция 4: Воница и Нафпактос
Застрахователите приключват с изхвърляне на фарове заради спукано стъкло
Яхтата на Зукърбърг шокира със сметка за бензин и с вредни емисии
100 000 собственици избраха 10-те най-надеждни коли на пазара
Разработка на Toyota премахва един от проблемите на хибрида
Без рецепта: Вендинг машина в "Слънчев бряг" предлага сексуални стимуланти
Кремъл: Рано е да се говори за спиране на въздушните атаки
Александър Николов: Цената на бензина у нас може да надхвърли 2 евро за литър
Кандев: Влизането в политиката ще е нова посока в моя живот