Икономисти очакват обрат на пазара на труда

Бедност, неравенство и регионални различия – социално-икономическите проблеми се задълбочават

Като цяло през последните години бедността и неравенството в страната се увеличават, макар и с известни колебания. Задълбочават се и регионалните различия, което създава сериозни социално-икономически проблеми.

България е с най-ниско икономическо развитие в рамките на ЕС и има най-високи регионални различия и неблагоприятни тенденции. През последните 10 години различията между регионите у нас са се увеличили с 44%, докато в съседна Румъния ръстът е от само 10%, коментира Стоян Тотев от института.

Проблемите с регионалните различия се подсилват от демографските и миграционните процеси, допълни Тотев. Това прави българските региони значително по-уязвими спрямо останалите региони в ЕС, коментира той.

И в останалите европейски региони различията произтичат от икономическите процеси от типа център-периферия. У нас обаче различията между столицата и останалите региони на страната нарастват изключително остро. Заради миграционните потоци към столицата и други урбанизирани райони се е стигнало до такова обезлюдяване в някои общини, че възстановяването там изглежда проблематично дори в дългосрочен аспект, посочва се в доклада.

Заради демографските и миграционни процеси се очаква, че регионалните различия ще се задълбочават и през следващите години, като намаляването на различията в безработицата не може да повлияе съществено. Това означава, че българските региони не успяват да постигнат устойчиво развитие и са далеч от определените за това критерии на ЕС.

Същевременно през последните години 1,3-1,7 млн. души от населението живеят в бедност. Близо половината от населението е в риск от бедност и социално изключване, а всеки четвърти българин живее в материални лишения. Най-голям е рискът за децата, най-възрастните, нискообразованите, както и домакинствата, съставени от един-единствен член, в които има и зависими деца.

Икономистите препоръчват за намаляване на бедността, неравенството и различията да се провеждат целенасочени политики за увеличаване на заетостта, но не субсидираната заетост, а трайните работни места. Това включва политики за увеличаване на доходите, за разширяване и подобряване на образованието, насърчаване на растежа и т. н.