Бедност, неравенство и регионални различия – социално-икономическите проблеми се задълбочават
Като цяло през последните години бедността и неравенството в страната се увеличават, макар и с известни колебания. Задълбочават се и регионалните различия, което създава сериозни социално-икономически проблеми.
България е с най-ниско икономическо развитие в рамките на ЕС и има най-високи регионални различия и неблагоприятни тенденции. През последните 10 години различията между регионите у нас са се увеличили с 44%, докато в съседна Румъния ръстът е от само 10%, коментира Стоян Тотев от института.
Проблемите с регионалните различия се подсилват от демографските и миграционните процеси, допълни Тотев. Това прави българските региони значително по-уязвими спрямо останалите региони в ЕС, коментира той.
И в останалите европейски региони различията произтичат от икономическите процеси от типа център-периферия. У нас обаче различията между столицата и останалите региони на страната нарастват изключително остро. Заради миграционните потоци към столицата и други урбанизирани райони се е стигнало до такова обезлюдяване в някои общини, че възстановяването там изглежда проблематично дори в дългосрочен аспект, посочва се в доклада.
Заради демографските и миграционни процеси се очаква, че регионалните различия ще се задълбочават и през следващите години, като намаляването на различията в безработицата не може да повлияе съществено. Това означава, че българските региони не успяват да постигнат устойчиво развитие и са далеч от определените за това критерии на ЕС.
Същевременно през последните години 1,3-1,7 млн. души от населението живеят в бедност. Близо половината от населението е в риск от бедност и социално изключване, а всеки четвърти българин живее в материални лишения. Най-голям е рискът за децата, най-възрастните, нискообразованите, както и домакинствата, съставени от един-единствен член, в които има и зависими деца.
Икономистите препоръчват за намаляване на бедността, неравенството и различията да се провеждат целенасочени политики за увеличаване на заетостта, но не субсидираната заетост, а трайните работни места. Това включва политики за увеличаване на доходите, за разширяване и подобряване на образованието, насърчаване на растежа и т. н.
преди 9 години Доколкото дочувам има търсене на работна сила най-много за outsourcing, разбирай low value added неща, където идеята е да минимизираш разхода за труд - не качество, не уникално умение, а евтин труд (мизерия). С тия темпове на растеж ще ни трябват 7-8 години да стигнем нивата от преди кризата, сигурно още две-три за да стигнем страни като хърватска примерно..вече ще съм на 41-44..а за нещо повече?..внуците?..ако изобщо ги правим тук?...пълна трагедия..извинявам се за песимизма, но такива са фактите отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години както вече коментирах под друга статия, каква връзка между заплата и производителност се търси при положение, че повишението на заплатата идва от намаляване на дела на нискоквалифицираните (нископлатени) работници в средната и (в голяма степен произтичащото от това) "изсветляване на икономиката (защото служители в банки, държавни учреждения и пр и пр. не крият доходи..или поне не толкова), а не от повишение на заплатите. Мизерията е пълна, макар и стабилизирана в някаква степен, това са фактите. А трагедията е, че именно стабилизираната мизерия в момента се очертава най-големия икономически + на Българиа..ужас!! А горчивата истина е, че България си остава кофти място за живеене и скоро няма да се подобрят нещата :( отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Раздвижване има , и то е видимо за всеки който се занимава с реална икономика (дейност) . Повечето писачи обаче са далеч от това и затова кат няма кво да напишат го обръщат на политика . Жалко за форума но факт п.п. Ако влизаш по често , ще е по интересно . Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Че работата на НСИ е под всякаква критика е очевидно. Че в сивия сектор на икономиката оцелява съществена част от трудоспособното население също е факт. Тук обаче си спорим дали има някакво оживление на пазара на труда, или това са измислици. Има оживление, и дай боже да продължи така. Всякакви политически интерпретации на случващото се вече ще отминавам без коментар. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Статистиката няма как да хване сивия сектор , а той е огромен в бг и добре че е той :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Не се осланяй много на числата на ЦРУ. Погледнах по-внимателно разбивката им и установих, че са в пълно заблуждение или някой чиновник из Ленгли е бил на нещо повече от трева. Данните за раждаемостта са налице в масивите на НСИ. Отвъд океана викат, че лицата под 15 години са 980 000. Близо до данните на НСИ за живородените за периода. Близо, ако приемем, че 10% от популацията не доживява 14 години или побягва от територията, и тогава онези в ЦРУ са прави. Не са. Война няма на територията. По интересни са другите данни. Във възрастовата група от 25 - 54 са над 2.9 милиона, а до 64 още 900 хиляди. Общо - 3.8 милиона в трудоспособна възраст по данни пак на същите разузнавачи. Работна сила, пак според тях - 2.55 милиона Значи - 1.25 милиона инвалиди(минимум)? Още 700 000 на легло с придружител от групата 14 до 24 години? Глупости разбира се, зашеметяващи, дори да ползваме сбърканите числа из масива. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Да! Объркал съм реда. Не е умишлено. Числото не е 67.2%, а 63.5%. Благодаря за поправката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години "Равнището на заетост във възрастовия диапазон 20 - 64 години в България е 67.2% при равнище в ЕС от 68.3%." Грешиш, 67,2 е за Белгия. Ние сме 63,5. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Очевидно ти просто си изгубен в превода или се правиш, че не разбираш за какво става въпрос. Employment rate for the population aged 20 to 64 значи процент на заетите на възраст между 20 и 64, като ТУК ПЕНСИОНЕРИТЕ И ДЕЦАТА СА ИЗКЛЮЧЕНИ, а аз ги считам в долната сметка и противоречие няма. Колкот точно са работоспособните хора (labor force) у нас горната статистика мълчи и говори само с %. ЦРУ счита, че у нас има 2.6 млн. работоспособни хора общо на възраст 18-64г. СБ счита те са 3.3 млн, но на възраст 15-64г без да се считат инвалидите обаче. Като се извадят децата между 15-17г и инвалидите се получава, че според СБ у нас има максимум 2.8 млн. работоспособни хора. Спокойко бихме могли да считаме, че у нас има едва малко над 2.6 млн. общо работоспосбни, от които 350 хил. безработни и 2.3-2.4 млн. заети. Смешно е да се твърдят числа от порядъка на 3.5 млн. от които 3 млн. заети. У нас на 1 работещ се падат малко под 2 неработещи това не може да го отрече никой. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Имате затруднения да осмислите елементарен текст. Функционалната грамотност е ниска, което прави диалога още по-томителен. Възрастовият диапазон 20 - 64 не обхваща цялото население на страната. 2350 пък е нещо което плува само във вашите фантазии, та не ми се мисли какво търсите с действието 2350/6950Викате, Ренета лъже? Защото данните за заетите, които съм цитирал с линка са от нейният период. "Опорната точка" пък е от Евростат. Може и с тях да се заемете: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_PUBLIC/3-19052014-BP/EN/3-19052014-BP-EN.PDF Преброяването пък бе извършено по времето на предшественицата на Ренета. Та няма как Инджова да е уволнена заради това. И във времето не се ориентирате добре, значи прекратяваме тази срамна история. Все пак форума не е лечебница. :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар