Проф. Илия Рашков: Връзката между бизнес и наука е крайно необходима

Връзката между бизнеса и науката е крайно необходима за трансфера на иновациите и за напредъка на страната, заяви професор Илия Рашков, член-кореспондент на Българска академия на науките (БАН) и член на Лабораторията „Биоактивни полимери“ към Института по полимери - БАН пред Investor.bg.

Трябва да има по-тясно взаимодействие между българската промишленост и българските учени, смята той.

Учените от Лабораторията разработват вече 25 години нови материали от биосъвместими и биоразградими природни и синтетични полимери, а от 10 години получават наноматериали чрез авангардната нанотехнология „електроовлакняване".

Трансферът на разработките за получаване на нови микро- и нановлакнести материали към промишлеността е лесно осъществим, смята той.

Засега обаче няма заинтересовани фирми в България, каза проф. Рашков.

Пред Investor.bg той представи сферите, в които могат да бъдат прилагани нановлакната и как точно става това.

Наноматериалите могат да бъдат използвани за растителна защита. В Лабораторията например се осъществява директно електроовлакняване върху листа и корени на разсад на земеделски култури.

В биомедицинската област могат да бъдат използвани като ново поколение антимикробни и хемостатични покрития за рани, подложки за тъканното инженерство, импланти за регенеративната медицина.

Лабораторията разполага с апаратура за директно електроовлакняване върху участък от кожата на пациента. То не е болезнено, не уврежда тъканите и позволява да се нанесат лечебни покрития върху рани, като например такива, причинени от изгаряне, измръзване или химически вещества. Електроовлакнените лечебни покрития се приготвят с биосъвместим полимер и подходящи лекарствени вещества (например с антимикробни свойства, местен анестетик, витамини и други) и това допълнително допринася за доброто понасяне на превръзката и за заздравяване на раната.

Във фармацията нановлакната и получените от тях материали могат да бъдат прилагани като системи за контролирано освобождаване на лекарствени вещества.

В биотехнологиите са приложими като оптимизирани подложки за имобилизиране на ензими, биологично активни вещества, клетъчни култури или микроорганизми.

Тези материали могат да бъдат застъпени и в опазването на околната среда като специални средства за пречистване на вода и въздух.

В земеделието нановлакната могат да бъдат употребявани като щадящи околната среда биохибридни материали. Разработени са активни полимери за нови подходи за създаване на природосъобразни агрофармацевтични препарати.

„Само 3 грама от полимерните нановлакна са необходими, за да свържат Земята с Луната“, отбеляза още професор Рашков. Това разстояние е около 384 хил. км, уточни той.

Част от изследванията са разработени с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“.

Изделия, изработени от електроовлакнени микро- и нановлакна бяха представени от 3 до 17 юни на специална изложба в сградата на БАН, посветена на 145-годишнината на Академията и на 25-годишнината на Лабораторията. След 17 юни изложбата ще бъде разположена в сградата на Института по полимери, където се намира и Лабораторията.

Лаборатория „Биоактивни полимери“ към БАН осигурява консултации по охарактеризирането и приложимостта на полимери и полимерни материали за нуждите на фармацията, медицината, агрофармацията, екологичното производство и съхранение на селскостопанска продукция, хранително-вкусовата промишленост, опаковането и съхранението на храни.