Бездънната каца Здравна каса

Точно хоспитализациите и нарастващият брой легла за болнично лечение на глава от населението са във фокуса на последния доклад на Световната банка за състоянието на здравния сектор у нас. Основните препоръки са да се въведе ред във финансирането според резултатите, здравната каса да избере с кои болници да сключи договори, да се окрупнят болниците в районите с по-голяма гъстота на лечебните заведения, да се ограничи възможността на лечебниците да трупат дългове, да се оптимизират отделенията, да се развие извънболничното здравеопазване, включително и лечебните заведения за продължително лечение, долекуване и хосписите.

Списъкът с препоръки е дълъг, но пък абсолютно логичен. Една от причините за нарастващите разходи за болнична помощ, освен растящите хоспитализации, е растящият брой болници, с които Здравната каса работи без да има достатъчно ресурс.

Същевременно извънболничната помощ остава системно недофинансирана, а лечебниците за долекуване са изпаднали в законодателната черна дупка на безвремието. Така болничният сектор е единственият атрактивен за каквито и да било инвестиции – и държавни, и частни.

От години се говори и за липсата на Национална здравна карта, с която точно да се определят нуждите от населението от медицинска помощ по места, както и то разпределението на отделните елементи от извънболничната и болничната помощ по места, според нивата им на компетентност.

Друга черна дупка е и електронното здравеопазване, въвеждането на което ще спести доста разходи – финансови и на време, но и ще даде доста по-бърз и ясен отговор за неефективното канализиране на средства.

Здравна емиграция

Реформите в сектора са необходими от спешен порядък и за стопиране изтичането на кадри от здравния сектор. Според съсловните организации по около 500 лекари напускат страната всяка година, при специалистите по медицински грижи – сестри, акушерки и други здравни специалисти, числото е още по-голямо. Причините – ниското заплащане и лошите условия на труд.

От абсолвентите пък почти половината заминават извън България. Голяма част от тях са чуждестранни студенти, които се възползват от по-ниската цена за медицинско образование в страната. Това води до повишаване на средната възраст на практикуващите медици у нас, т. е. очаква се оттегляне на голяма група заради пенсиониране.

Болници, поликлиники, медицински центрове и други здравни институции все по-трудно си намират кадри, особено в по-отдалечените и неатрактивни райони на страната. Проблемът обаче се разпространява бързо и в по-големите градове – на фона на разкриващите се нови частни болници наличният персонал непрекъснато намалява.

Освен заплащането, един от водещите проблеми е свързан със специализацията на лекарите и продължаващото им развитие. Изискванията за назначаване на лекари също понякога се оказват спънка пред младите лекари.

Пътят за преодоляването на проблема е здравеопазването най-накрая наистина да се превърне в приоритет, а не да се подчертава само на хартия, в поредната стратегия за пред Европа.