Дефлацията на годишна база спада за трети пореден месец, като за август тя е 0,6%, показват данните на Националният статистически институт. Тя бе надхвърлила 2,5% годишно през февруари.
Спрямо август миналата година най-много са поевтинели следните групи стоки: съобщения (-5,6%), здравеопазване (-3,3%) и облекло и обувки (-1,7%), а най-много са поскъпнали: образование (+1,3%) и алкохолни напитки и тютюневи изделия (+1,2%).
По подгрупи двуцифрен спад на годишна база има при: стоматологични услуги (-22,5%), застраховки, свързани с жилището (-18,6%), лекарски услуги (-13,5%), апарати за приемане, записване и възпроизвеждане на звук и образ (-12,5%), захар, сладка, мед, шоколадови и захарни изделия (-12%), фотографска и кинематографска техника (-11,7%) и животински и растителни масла и мазнини (-10,9%).
Най-силен ръст по подгрупи има при: зеленчуци (+8,7%), пътнически въздушен транспорт (+7,8%), услуги за текущ ремонт и поддържане на жилище (+4%), мляко, млечни продукти и яйца (+4%), комплексни услуги за почивка и туристически пътувания (+3,4%) и плодове (+2,9%).
Инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) по месеци:
Графика: НСИ
В последния икономически доклад на БНБ по отношение на инфлацията експертите очакват, че до края на годината тя ще остане отрицателна, като темповете на спад на потребителските цени постепенно ще се забавят.
Според БНБ затихването на дефлационните процеси ще се определя главно от допълнителното свиване на отрицателния принос на административно контролираните цени в съчетание с постепенното преустановяване на понижението на цените на хранителните продукти.
Основните рискове пред прогнозираната обща динамика на инфлацията през второто полугодие на 2014 г. са свързани с динамиката на международните цени на храните и петрола, смятат от централната банка.
Потребителските цени през миналия месец са се понижили с 0,2% спрямо юли, а от началото на годината има дефлация от 1,2%. Средногодишната инфлация за периода септември 2013 - август 2014 г. спрямо предходните 12 месеца е минус 1,7%.
Спрямо юли най-много са поевтинели следните групи стоки: облекло и обувки (-3,5%), здравеопазване(-0,6%) и хранителни продукти и безалкохолни напитки (-0,5%), а най-силно са поскъпнали развлечения и култура (-0,6%) и транспорт (-0,4%).
Сред хранителните продукти най-много са поевтинели: дини и пъпеши - с 16,6%, домати - с 16%, ябълки - с 6,1%, картофи - с 6,1%, краставици - с 5,9%, зрял лук и зрял чесън - съответно с 5,8 и 4,5% и захар - с 3,7%, а най-силно са поскъпнали: цитрусови и южни плодове - с 10,3%, яйца - с 3,2% и шоколад и шоколадови изделия - с 1%.
Извън хранителните стоки най-много са поевтинели: обувки - с 4,2%, облекло - с 3,3%, телевизионни приемници - с 2,1% и автомобили втора употреба - с 1,5%, а най-силно са поскъпнали: пътнически въздушен транспорт - с 11,8% и комплексни услуги за почивка и туристически пътувания - с 2,1%.
През август при цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти е регистрирано намаление с 0,8%, а цените на стоматологичните и лекарските услуги остават на равнището от предходния месец.
През август цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) са се понижили с 0,4% спрямо юли. От началото на годината дефлацията в малката кошница е 1,4%.
Цените в малката кошница са се изменили спрямо предходния месец, както следва: хранителни продукти (-0,7%), нехранителни стоки (без промяна) и услуги (без промяна).
Според европейската методология (т. нар. хармонизиран индекс на потребителските цени - ХИПЦ*) през миналия месец дефлацията е 0,1%, а на годишна база – 1%.
Дефлацията от началото на годината по еврометодологията е 1,2%, а за последните 12 месеца до август спрямо предходните 12 – 1,4%.
* Основните разлики между европейския ХИПЦ и националния ИПЦ са, че първият обхваща и потреблението на нерезидентите на територията на страната, както и че ползва тегла отпреди три години (по данни на националните сметки), докато при ИПЦ се ползват тегла от предходната година (по данни от наблюдението на домакинските бюджети).


Ива Ереминова взе титлата на скокове във вода във Варна
Откриха жена, която се изгуби в планината
Никола Цолов запази лидерството във Формула 2 след старта в Унгария
Допълнителни медицински екипи и линейки по черноморските курорти
Ограничават движението на няколко места във Варна в днешния следобед
Китай вероятно ще пренебрегне новите мита на Тръмп преди визитата на Си
Испания започва да дразни останалата част от Европа
SpaceX се срина до ниво, което не предполага стойност за AI бизнеса
Огромните запаси на саудитски петрол все повече зависят от един-единствен изход
"Търговията на Тръмп" се превръща в губеща стратегия на фондовия пазар
Яхтата на Зукърбърг шокира със сметка за бензин и с вредни емисии
100 000 собственици избраха 10-те най-надеждни коли на пазара
Разработка на Toyota премахва един от проблемите на хибрида
Новият Mercedes AMG GT изгоря по време на тестове
Любимите коли на Ърнест Хемингуей
7 полезни комбинации от храни
Никола Цолов е лидер във Формула 2 след седмо място в Унгария
От август: Допълнителни медици и линейки по родните курорти
преди 11 години Не само вероятно, а ще предизвика и то приблизително с колкото е увеличен тока, в смисъл ако се увеличи тока с около 10%, едно 7-8% за следващата година не мърдат. Което за кратък период от време ще е добре според мене, ама дългосрочно да имаш дефлация от 2% или инфалция от 8-9% е фани едното, удари другото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Е нали очакваме повишение на тока зради БСП и техните енергийни изпълнения ? това вероятно би предизвикало инфлация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар