Лагард: Войните ще задържат инфлацията над целта от 2% през първата половина на 2027 г.

Конфликтът в Близкия изток и последните развития около войната на Русия срещу Украйна доведоха до допълнително повишаване на очакваната траектория на цените на енергоносителите. Това вероятно ще задържи общата инфлация значително над целевото равнище през първата половина на 2027 г. За това предупреди председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард на пресконференция пред журналисти.

В четвъртък базираната във Франкфурт финансова институция повиши лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение до съответно 2,5%, 2,65% и 2,9%, считано от 16 септември 2026 г.

Миналия месец инфлацията в еврозоната надхвърли 3%, което е най-високото ѝ равнище от почти три години. Очакванията на икономистите и инвеститорите също са тя да остане около тези нива и през следващите месеци.

„Подобрените икономически перспективи също би трябвало да допринесат за малко по-бърза базисна инфлация, която се очаква да продължи да се ускорява до началото на 2027 г. и да остане на високо равнище през останалата част от годината, преди да се забави през 2028 г. Прогнозите са общата инфлация да се върне до около целевото равнище към края на 2027 г., подкрепена от ефектите на по-високите лихвени проценти. Ще продължим внимателно да следим мащаба и устойчивостта на повишението на цените на енергоносителите и начина, по който то се пренася върху определянето на цените и заплатите, инфлационните очаквания и цялостната икономическа динамика“, посочи Лагард.

Прогнозите за инфлацията и растежа

Базовият сценарий в новите прогнози на експертите на ЕЦБ предвижда средногодишна инфлация от 3% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. За инфлацията без волатилните компоненти като храните и енергоносителите базовият сценарий предвижда съответно 2,5% през 2026 г., 2,6% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г. В сравнение с юни базовата прогноза за инфлацията през 2026 г. остава непроменена, докато за 2027 г. и 2028 г. е ревизирана нагоре.

Оценката за икономическия растеж сочи 0,9% през 2026 г., 1,4% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г. Това представлява възходяща ревизия както за 2026 г., така и за 2027 г., отразяваща основно по-голямата от очакваното устойчивост на икономиката на еврозоната.

„Перспективите остават изключително несигурни, като рисковете за инфлацията са във възходяща посока, а за икономическия растеж - в низходяща“, смята Кристин Лагард.

„С днешното решение оставаме в добра позиция да се справим с несигурността, породена от войните. Ще прилагаме подход, основан на постъпващите данни и на решения, вземани на всяко заседание поотделно, при определянето на подходящата позиция на паричната политика. Не се ангажираме предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“, добави тя.

По думите ѝ икономиката на еврозоната е показала устойчивост през второто тримесечие въпреки негативните фактори, произтичащи от енергийния шок заради войната на САЩ и Израел в Иран, като вероятно тази тенденция се запазва и през третото тримесечие.

„В перспектива краткосрочните перспективи за растежа са се подобрили спрямо последния кръг прогнози на експертите, което се дължи по-специално на устойчивостта на частното потребление и публичните разходи. В средносрочен план потреблението би трябвало да бъде подкрепено от постепенното понижаване на цените на енергоносителите и силния пазар на труда. Растежът все повече ще бъде подкрепян от инвестициите на предприятията и в жилищното строителство. Ръстът на износа би трябвало да се възползва от увеличаването на външното търсене, но е ограничаван от предизвикателствата пред конкурентоспособността и несигурността относно глобалните търговски политики“, каза още Лагард.

Тя посочи също така, че по-високият потенциален растеж изисква структурни реформи и трябва да бъде подкрепен от устойчиви публични финанси.

Бъдещето на Лагард в ЕЦБ

Кристин Лагард заяви, че „няма какво да докладва“ по въпроса дали ще напусне председателския пост в ЕЦБ преди изтичането на мандата ѝ на 31 октомври 2027 г.

През последните месеци името ѝ нееднократно беше свързвано с евентуално ръководство на Световния икономически форум. Самата Лагард обаче наскоро заяви, че няма да напусне ЕЦБ предсрочно, като увери журналистите: „Няма да видите гърба ми преди 2027 г.“

„Когато има какво да съобщя лично за мен, вие ще бъдете първите, които ще научат. Няма какво да кажа засега“, каза днес Лагард пред медиите.

Същевременно съобщения, че членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел може да премине в Международния валутен фонд (МВФ), засилват очакванията за бъдещи промени в ръководството на ЕЦБ.