Дългосрочното наемане на жилище е новата реалност в цяла Европа

Придобиването на собствено жилище става все по-трудно за постигане в цяла Европа. Наемането не е временна фаза, а постоянна реалност за много домакинства, според проучване, цитирано от Euronews.

Индексът Forever Renter Global Index изследва данни за жилищното строителство в 39 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Бенчмаркът проследява къде постоянното наемане е най-често срещано.

Европейските държави съставляват 28 от 39-те страни в проучването, т.е. близо 72% от набора от данни.

Тази концентрация поставя европейските жилища под микроскоп и проследява критични показатели като дялове на наемателите, нива на собственост на жилища, разходи за наем, пренаселеност и колко бързо цените на имотите изпреварват местните заплати от 2015 г. насам.

Европа

Страните от Западна и Северна Европа водят в индекса с едни от най-високите дялове на наемателите в проучването.

Швейцария регистрира най-висок дял на наемателите в световен мащаб - 61,2%, следвана от Германия, където 55,4% от населението живее под наем. Дания поддържа относително равномерно разпределение от 47,5% дял на наемателите и 52,2% дял на собствениците на жилища.

В Люксембург наемателите представляват само 36% от домакинствата, докато собствениците на жилища са 62,3%.

Скандинавските и западноевропейски страни са изправени пред нарастващ финансов натиск заради структурните нива на наемане. Финландия и Швеция отчитат дял на наемателите съответно от 38,1% и 38,9%, но и двете страни се борят със сериозни наемни тежести и структурни ограничения.

В Южна Европа Португалия поддържа висок дял на собственост на жилища - 72,1%. Имотите под наем са в недостиг. Населението страда от силно разминаване в заплатите – цените на имотите се увеличават с 48,8% по-бързо от местните заплати от 2015 г. насам, което повишава съотношението цена-доход до 148,8.

В Централна и Източна Европа Словакия и Румъния отчитат сериозни нива на собственост на жилища, надхвърлящи 92% – Словакия е с 93,5%, а Румъния с 92,8%. Наемите съставляват по-малко от 5%.

При разглеждането на регионалните данни се вижда, че широко разпространеното придобиване на имоти често прикрива скритото икономическо напрежение, като заменя високата мобилност на наемателите с твърда, многопоколенческа жилищна среда.

Скритата цена на собствеността

Високите нива на собственост на жилища не водят автоматично до по-комфортни условия на живот. Докато страните от Централна и Източна Европа се гордеят с нива на собственост над 90%, те често регистрират по-сериозно пространствено напрежение.

В страни като Латвия и България над 30% от населението живее в пренаселени жилища, защото няколко семейни поколения са принудени да живеят под един покрив.

За разлика от това, страните с преобладаващо наемане в Западна и Северна Европа предлагат по-големи жилищни пространства на домакинство, което показва, че наемането може да осигури на хората по-комфортен дом, отколкото ако си купят собствен.

Глобален контекст

На англоговорящите пазари, като САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия, наемателите са 30-40%. Високите разходи, промените в ипотеките и големите първоначални вноски забавят придобиването на жилище за по-младите поколения.

На юг, на пазари като Колумбия, делът на наемателите е над 40%, тъй като бързото уплътняване на градовете води до силна култура на отдаване под наем.

Същевременно страни от региона като Чили и Коста Рика клонят повече към собственост, което отразява културните приоритети, наблюдавани в Южна и Източна Европа. В тези страни семейното придобиване на собственост остава основното средство за натрупване на богатство.

Конкретно в Чили високият общ процент на собственост на жилища прикрива рязкото разделение в достъпността. По-старите поколения се възползват от исторически подкрепяни от държавата политики за собственост, докато по-младите градски работници се сблъскват със сериозни препятствия, които ги затварят в капана на дългосрочното наемане.