К. Фийлд: Проливните дъждове и сушите на Балканите може да се увеличат

В резултат от климатичните промени на Балканите може да се очакват продължително увеличение на тежките дъждове, както и на топлинните вълни и сушите. Това коментира в интервю за вестник „Труд“ проф. Кристофър Фийлд, специалист по глобалното затопляне, който е на посещение в България. 

Промените в климата водят до две крайности - топлинни вълни и горещи дни, както и проливни дъждове и бури, причиняващи наводнения, обяснява експертът.

По думите му, за да възникне бедствие, трябва да са налице три фактора. Първият е отключващото събитие - сериозни дъждове например. Вторият е уязвимост, липса на подготовка, така че обществото да не е готово да се справи с проблема. Третият е експозиция - активи, които са на пътя на стихията - екосистеми, сгради, фабрики.

„Трябва да има ефективни действия при всяко от изброените три неща. Отключващите събития могат да се ограничат чрез инвестиции в подготовка, а уязвимостта да се намали чрез правилна преценка къде точно да бъдат изграждани сгради, фабрики и магистрали“, коментира специалистът.

Той допълва, че повечето места в света не са подготвени за промените на климата, на които стават свидетели. Това се отнася не само за развиващия се свят, но и за развития. „Трябва да сме подготвени не само за условията, които сме наблюдавали вчера, но и за тези, които ще имаме утре. Правителствата, гражданите и фирмите трябва да се включат в подготовката за утрешния ден“, е препоръката на Кристофър Фийлд.

Според него, ако светът преследва една амбициозна траектория на смекчаване на последиците от проблема, на упорита и истинска работа за намаляване на емисиите, към 2100 година можем да имаме свят, който е с около 2 градуса по Целзий по-топъл.

Потенциално на Балканите можем да видим продължително увеличение на тежките дъждове, както и на топлинните вълни и сушите. Но светът би изглеждал повече или по-малко подобен на този, в който живеем и към който бихме могли да се приспособим.

„Без такава програма, без амбициозни инвестиции и продължаващо ниво на емисиите, е възможно да имаме свят, който е с 4 градуса по-топъл, а във вашия регион и с 5 градуса по-топъл. Това би създало планета, много различна от днешната. Трудно е да се каже дали Балканите ще са като Северна Африка или като Южна Италия. Те ще са различни не само от гледна точка на растенията и животните, които ще живеят тук, но и от гледна точка на земеделските култури, които ще могат да се отглеждат“, предупреждава Фийлд.

„Също така ще има различна продължителност на времето, в което хората могат да работят навън, и различни рискове за общественото здраве“, смята той.

Пред обществото според него сега стои предизвикателството да „отгледа“ зелена икономика и цялата енергийна система да стане изцяло зависима от зелената икономика.

„Годишните разходи за енергетика са трилиони долари. В следващите 25 г. ще похарчим глобално вероятно около 70-80 трилиона долара. Тази сума може да отиде в индустриите на ХIХ век - въглища и петрол, или в индустриите на ХХI век - комбинация от възобновяеми източници и други, потенциално и атомната енергетика. Ние имаме възможност да изградим нови индустрии“, обяснява експертът.

„Като погледна изследванията на общественото мнение, виждам, че има широко признание на идеята, че промяната на климата е важен въпрос. Съществува и съгласие, че хората причиняват промяната на климата и че трябва да правим повече, отколкото правим“, отбелязва проф. Кристофър Фийлд.