ИПИ: Минималната заплата не е инструмент за определяне на семейните помощи

Икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ) виждат проблем с ефективността при разходването на средствата, които се предвиждат за семейни помощи, ако помощта бъде твърдо фиксирана, както се предлага, и ако бъде обвързан подоходният критерий за получаване на детски добавки с минималната работна заплата.

Това стана ясно от презентация на Явор Алексиев, икономист от ИПИ, който представи становището на института по проекта на закона за семейните помощи, предложен от социалното министерство.

Проектът на закона за семейните помощи беше представен преди два месеца от социалния министър Ивайло Калфин и предвижда редица изменения, които затягат контрола по разходването на средствата по това перо и подобряват контрола по харченето на публичните средства.

От ИПИ обаче смятат, че някои от мерките няма да са ефективни. Например предложението за обвързване на подоходния критерий с минималната работна заплата би означавало, че този праг ще се повиши, това ще повиши бенефициентите, а от там и разходите по програмата. Икономистите изразиха съмнения, че именно минималната работна заплата е инструментът, който трябва да се използва в този случай. По думите на Явор Алексиев по-ефективен е настоящият механизъм, при който този критерий се определя със закона за държавния бюджет. Минималната работна заплата няма отношение към определянето на подоходния критерий за семейни помощи, посочи икономистът.

Представители на икономическия институт към БАН също защитиха тази теза по време на форума.

Икономистите приветстваха промяната, свързана със затягане на контрола по отпускане на помощта за майките студентки. Идеята е майката да получава финансова помощ от държавата, ако учи, а не майката да става студентка, за да се възползва от помощта, каза Алексиев. Крайно време е да се затвори тази вратичка в нормативната  уредба, допълни той.

Според икономистите по-доброто решение е въвеждането на диференциращ механизъм на база доходите на семейството или система на диференцирани плащания в зависимост от броя на децата в семейството.