Нов Закон за хранителната верига предвижда мерки за управление на кризи

Нов проект за Закон за хранителната верига трябва да създаде единна правна рамка за цялостния процес на производство, транспорт и дистрибуция на хранителни продукти. Това става ясно от проект, публикуван за обществено обсъждане. Проектът предвижда специални мерки за управление на кризи, свързани с храни.

Проектът предвижда създаването на една обща рамка, която да регламентира същността на хранителната верига и включените в нея елементи.

В момента десет закона регламентират елементите на хранителната верига - Закона за храните, Закона за фуражите, Закона за защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията, Закона за генетично модифицираните организми, Закона за животновъдството, Закона за опазване на околната среда, Закона за здравето, Закона за пчеларството. 

Според вносителите на новия проект Законът за хранителната верига ще реши проблема със сегментираното законодателство и ще разграничи компетенциите и функциите на отделните органи, осъществяващи анализ и контрол.

Проектът обхваща всички дейности, свързани с: храни, вино, продуктите, получени от грозде и вино, плодовите вина и оцета, етиловия алкохол и дестилатите от земеделски произход и спиртни напитки, фуражите, животните, страничните животински продукти, ветеринарномедицинските продукти, растенията и растителни продукти по смисъла на Закона за защита на растенията, продуктите за растителна защита, семената, опаковките на храни.

В закона е записано, че оценката на риска по хранителната верига се извършва от Център за оценка на риска към Министерството на земеделието и храните.

Специална глава в проекта описва мерките, които се предприемат за управление на кризи, свързани с храни и фуражи. Предвижда се съответните министерства да изготвят оперативни планове за управление на кризи. Те ще се изпълняват незабавно, когато се установи сериозен риск за здравето на хората, животните или растенията.

Като мярка срещу сивия сектор е записано, че който извършва дейност във временно спрян или затворен обект, или в обект, който не е регистриран по съответния ред, се наказва с глоба в размер от 5 хил. до 10 хил. лв. При повторно нарушение глобата расте. Ако е застрашено здравето на потребителите или са причинени икономически загуби, санкцията стига 100 хил. лв.