Очакваните резултати от стрес тестовете на банките няма да решат нито един от проблемите на стопанския сектор на страната. Те просто ще потвърдят пред света, че банковият ни сектор е действително стабилен. Това коментира в интервю за БТА финансистът и преподавател в УНСС проф. Христина Вучева.
Тази стабилност обаче не помага на растежа и благосъстоянието на страната. Затова мястото на България е в чакалнята за еврозоната, посочва експертът
Това е възможност страната да гарантира по-успешна политика по отношение на лихвените равнища при кредитирането, подчертава тя. Българските фирми са в много по-неизгодна позиция от другите компании в Европейския съюз (ЕС), които ползват много по-ниски лихви, а това не прави икономиката ни конкурентоспособна.
Според нея ако България получи официална покана за чакалнята на еврозоната, страната ни би трябвало да се възползва.
Христина Вучева очаква, че през тази година страната ще приключи с икономически ръст по-малък от 3 на сто, но в рамките на заложеното. За 2017 г. ще са необходими усилия за достигане на заложения ръст в 3-годишната прогноза от около 2 процента, смята финансистът. Ако този ръст се достигне, ще е добре, защото повече едва ли би могло да се очаква, коментира Христина Вучева.
По нейно мнение дискусията трябва да се фокусира върху данъчната политика догодина, образованието, здравеопазването, сигурността. Истинският разговор трябва да бъде за това искаме ли да решим конкретните проблеми в образованието, науката и какво искаме да постигнем в тези сектори, казва тя.
Освен това Вучева смята, че от гледна точка на подготовката на бюджета за следващата година трябва да стане известно дали повишението на приходите заради борбата с контрабандата е еднократен ефект, или е системен резултат, който ще го има и през 2017 г. Трябва ясно да се каже дали законови промени са причината за повишените приходи и ще продължи ли тази тенденция и през следваща година, изтъква тя.
За Европа Brexit няма да е катастрофа, но ще е добре, ако европейската общност се замисли дали да не отмени някои от регламентите си и да започне политика с ясни цели, казани на ясен за европейците език. За известно време ще има смущения, които се виждат най-ясно в обезценяването на британския паунд. Това е най-вече във вреда на Великобритания. Според Вучева обаче няма как и Европа да се размине с негативните последици, които все пак са преодолими в близка перспектива.
Вучева не вижда в макроикономически аспект нещо тревожно, което би се случило в Европа заради Brexit. Не се очаква само заради излизането на Великобритания от ЕС да има забавяне на ръста на икономиката на блока, защото Великобритания не е сред страните с най-сериозно влияние върху този процес, обяснява професорът.
България си има достатъчно проблеми, които би трябвало да се решават, и в този смисъл не може да се очаква, че присъствието или отсъствието на Великобритания в ЕС ще има определящо влияние върху решаването им, според Вучева.
Тя смята, че са пресилени и опасенията във връзка с очакванията за намаляване на бюджета на ЕС през следващите години заради Brexit. По-важното според нея е перспективата на страната за следващата година.
България трябва да е наясно, че е малък пазар с недостиг на атрактивни суровини и многобройна работна сила, затова трябва поне да продължи реформата в съдебната система, коментира проф. Вучева. По думите й трябва да се направи така, че да останат в миналото приказките, че в България е много трудно да защитиш търговския си интерес, ако нямаш връзки с управляващите. Това е достатъчно да отблъсне всеки нормален инвеститор, заключава Христина Вучева.


Върнаха делото срещу Коцев на прокуратурата
Премахват дърво в лошо състояние в Морската градина
Два концерта през тази седмица затвърждават европейския облик на ММФ „Варненско лято“
„България Еър“ и Volt Premium Taxi с ново стратегическо партньорство за по-комфортно пътуване
Бивш вътрешен министър дава Демерджиев на Европейската прокуратура
Ал. Свердлов: Развитието на технологиите ще направи света неузнаваем след 5 г.
Петролът върви към най-големия тримесечен спад в цената от 2020 г.
Дигитална платформа помага да организираме плажния си ден
Ангелските инвеститори дават не само капитал, а и посока за растеж на стартъпите
АИКБ: Бюджетът има плюсове, но липсват реформи, а дефицитът е прекомерен
Xiaomi тества спортно купе с 2000 конски сили
Опасно за автомобилите гориво ще спасява Русия в кризата
Високите капаци на съвременните SUV са кошмарът на пешеходците
Jeep с нова стратегия в Европа - китайски флагман вместо американски
Waze дразни шофьорите с нестандартна функция
Столична община: Бюджет 2026 поставя под риск преминаването на едносменен режим на обучение в София
Николай Попов: ПТП мафията у нас се храни с кръвта по пътищата
Демерджиев намекна за връзка между фирмите за мантинели и Бойко Борисов
Postbank затвърди лидерската си позиция с 14-о поредно международно отличие от Global Custodian
Мъж преби съпругата си след скандал в Шумен
преди 9 години Няма да влезем в еврозоната, преди онбашиите да си направят кефа да бутнат валутния борд. През 2014г. те почти успяха, но минаха с "утешителната" печалба КГБ. Сега КГБ няма, по-точно почти нищо не остана за дооглозгване. Значи на ред е бордът. По тактически причини това не може да стане много скоро. Значи ще се влачим без промени поне 5-7 години. А после я камилата, я камиларят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години ми не, не еинтересно тъпанарино :):):):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Интересно защо икономики като Чехия , Полша , да не говорим за някои скандинавски , даже и намерение нямат да влизат в чакалнята ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар