Нов законопроект затяга реда за получаване на гражданство чрез инвестиция

Нов законопроект затяга режима за получаване на българско гражданство. Вносител на промените е Министерство на правосъдието. Документът е публикуван на портала за обществени консултации strategy.bg, като измененията засягат и Закона за вероизповеданията, Закона за политическите партии и Изборния кодекс.

Законопроектът включва нови изисквания към чуждестранните лица, които желаят да станат български граждани на база инвестиция. Сега законът не изисква от тях инвестицията да е налична към момента на подаване на молбата за гражданство. Капиталовложението е изискване за получаване на разрешение за постоянно пребиваване, което се извършва в резултат на провеждането на процедура пред друг компетентен орган, уточняват от правосъдното министерство. 

Заради тази разпоредба министърът на правосъдието и Съветът по гражданството в качеството си на консултативен орган към него нямат основание да изискват документи и да проверяват наличието на инвестицията към момента на подаване на документите от кандидатстващите за българско гражданство лица.

Целта на промените в законопроекта е да се даде възможност на съответните компетентни органи да проверят и удостоверят наличието на направената инвестиция към момента на подаването на молбата за натурализация от лицата.

Това ще създаде гаранции, че вложените средства не са пренасочени и използвани впоследствие, след получаване на разрешението за постоянно пребиваване, за други дейности, а капиталовложението е направено с цел придобиването на българско гражданство.

Съгласно действащия в момента Закон за българското гражданство (чл. 14а) придобиване на българско гражданство по натурализация може да стане, ако лицето е увеличило инвестицията си при същите условия на закона до стойност най-малко 2 млн. лв. или е вложило в капитала на българско търговско дружество не по-малко от 1 млн. лв. за осъществен от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.

Сред изискванията е и лицето да е получило преди не по-малко от година разрешение за постоянно пребиваване в страната, през която извършените и въведени в експлоатация инвестиции са поддържани над минималния праг за издаване на сертификат за инвестиция клас А.

Новият законопроект прецизира текстовете на сега действащата уредба и за хората с двойно гражданство.

Добавя се пояснение на правилото на досегашния текст, съгласно който „Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство“. Забраната за злоупотреба с двойно гражданство означава, че лицето с двойно гражданство не би могло да се позовава на чуждия закон, включително и когато е по-благоприятен, в пределите на териториалното действие на българския закон, записано е в мотивите към законопроекта.

Правосъдното министерство предлага още да се въведе изрична забрана да се правят анонимни дарения над 1000 лв., дарения от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество.

Въвежда се и забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации, като с оглед на спецификата на някои религиозни институции, като например Католическата църква, която е подчинена на Ватикана (държавен субект на международното право), се въвежда възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.

Като допълнителна мярка за прозрачност се предлага вероизповеданията да представят и годишен финансов доклад, което ще спомогне за по-рационално планиране и разпределяне на държавната субсидия за вероизповеданията.

С промени в Закона за политическите партии се предлага да се въведе обособено основание за заличаване на регистрацията на политическа партия от Софийския градски съд, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация.

Очаква се направените предложения да бъдат гласувани от служебното правителство до края на мандата му, а новият парламент да приеме промените.