Омбудсманът и КНСБ предлагат мерки в защита на работниците

Да бъде забранена продажбата на фирми на клошари, както и продажбата на предприятия и дружествени дялове, ако работодателите не са издължили всичко на своите работници, предлагат омбудсманът Мая Манолова и КНСБ. 

Манолова и лидерът на Конфедерацията Пламен Димитров депозираха в деловодството на Народното събрание пакет от предложения за промени в седем закона, предава БТА.

Утре националният защитник ще внесе конституционна жалба срещу чл. 245 от Кодекса на труда, според който при финансови затруднения работодателите разплащат на работниците до 60 на сто от дължимите възнаграждения.

Текстът на Конституцията е пределно ясен - за положения труд се дължи пълно възнаграждение, аргументира се Манолова пред журналисти в парламента. 

В момента има над 20 случая на злоупотреби и експлоатация на работници у нас, уточни целта на внасяните законопроекти омбудсманът.

Най-засегнати са в шивашкия бранш и миньорите, а най-чести били нарушенията в Дупница, Бобов дол, Ветрен, Добрич, Оброчище, Русе, Враца, Видин, Варна, София и др.

Във всички тези случаи работниците са оставени да се оправят сами, държавата и некоректните работодатели се крият, а институциите вдигат рамене с оправданието, че нищо не може да се направи, разясни Мая Манолова.

Регулярно неплатените заплати, констатирани от Главната инспекция по труда, са между 30 и 70 млн. лв. годишно, добави президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Затова синдикатът и омбудсманът предлагат да се даде възможност на работниците да започнат производство по несъстоятелност тогава, когато работодателят им е в неплатежоспособност и сам не е направил това. Условието е да има две неизплатени възнаграждения.

Вземанията на работниците да бъдат преместени на първо място сред привилегированите кредитори, за да могат да се удовлетворят при осребряване на имуществото на техния работодател, предвиждат други законови поправки.

Предлага се и да се забрани на фирми, които не са изплатили заплати и осигуровки, да участват в обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Манолова и Димитров предвиждат още и изменения в Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители от фалиращи предприятия.

Според тях фондът за гарантиране на вземанията съществува формално. За миналата година от него са разплатени 2 млн. лева едва на 250 души при положение, че са събрани над 250 млн. лв. Целта му е не просто да събира и управлява тези средства, но и да обезщетява работниците в случаите, когато техните работодатели са изпаднали в неплатежоспособност и са в несъстоятелност, посочи Манолова.

Има и промени за разширяване на контролните правомощия на ГИТ - да проверява фирми и след като са прекратени трудовите правоотношения с работниците.

И Манолова, и Димитров не виждат смисъл от анкетна комисия в Народното събрание, която да проучи случаите с неизплатени заплати и некоректни работодатели, каквато предлага БСП.