Регламент за развитие на персонализираната медицина у нас поискаха специалисти

В България вече се прилагат над 25 лекаствени продукта за персонализирано лечение – т. нар. прицелна терапия. Почти всички се изплащат напълно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Въпреки това остава нерешен въпросът с обезпечаването на изследванията, необходими за правилния избор на това лечение.

Какви са пречките пред развитието на персонализираната медицина у нас и предложения за решаването им дискутираха специалисти по време на дискусионен форум „Прецизираната медицина – ключ към персонализираната медицина“, организиран от Български Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина (БАППМ).

Прецизираната диагностика, базирана на генетични тестове, е в основата на персонализираната терапия и без тестовете не би могло практически да се прилага тази медицина. В България все още няма механизъм, обезпечаващ цялостния процес на прецизирана диагностика, избор и прилагане на най-подходящото за всеки пациент лечение, мониториране на ефекта от лечението и аргументирана и независима оценка на резултата – медицински, финансов и обществен, коментира председателят на Алианса д-р Жасмина Коева.

Ето защо от Алианса настояват разработване и приемане на работещ алгоритъм за финансово обезпечаване на диагностичния процес в персонализираната медицина.

Към момента диагностиката на биомаркерите не се покрива от НЗОК, а някои от тях са изключително скъпи. „В момента генетичните маркери се поемат изцяло от фармацевтичните фирми или от пациентите“, посочи проф. Драга Тончева, която призова за решаване на проблема.

Според нея България има всички предпоставки да развива успешно персонализирана медицина. Тя припомни, че страната ни е първата в Европа, въвела специалност по медицинска генетика още през 1974 г.

Друг посочен проблем е, че пациентите в България все още нямат пълен достъп до всички възможни иновативни лекарствени продукти, които правят терапията по-ефективна, коментира проф. Тончева.

Персонализираната терапия трудно ще си проправи път у нас без ясен регламент за това, каза д-р Жасмина Коева, председател на Алианса.

Организацията се обяви за договаряне на финансирането на съпътстващата диагностика в болничната помощ и включването й в бюджета на Здравната каса за 2018 г. и в Националния рамков договор за 2018 година. Препоръчват се и модели за съфинансиране и споделяне на риска между НЗОК и индустрията за финансиране на съпътстващата терапията диагностика. Сред препоръките са и разработване на електронни регистри за персонализирано лечение и събиране на реални данни за ефективността от приложението на съпътстващата диагностика и прицелна терапия в България.

Не на последно място се предлага и повишаване на квалификацията и продължаващо обучение в областта на тази медицина.

Представителят на Здравната каса - д-р Евгени Тасовски, външен консултант към касата, декларира ангажимент за сформирането на работна група на експерно ниво, която да очертае стъпките за развитие на персонализираната медицина, включително и обезпечаването на диагностиката.

Българският лекарски съюз в лицето на зам.-председателя на съсловната организация д-р Галинка Павлова също подкрепи предложението.

По време на форума стана ясно, че разходите за персонализирана медицина у нас през 2016 г. са били 185 млн. лева, а през 2015 г. - 150 млн. лева.