Ст. Константинов: Проблемът с електронното здравеопазване е изцяло политически

Проблемът с електронното здравеопазване е изцяло политически, а не технологичен. Липсва екипност и приемственост, което проваля изграждането на тази инфраструктура вече 20 години. Това каза пред БНР бившият министър на здравеопазването Стефан Константинов по повод констатациите на Сметната палата за провал в изграждането на електронното здравеопазване.

По думите му до 2013 г. е трябвало да има фирма, която да е започнала да изгражда инфраструктурата за електронното здравеопазване, осигурени са парите – 9 млн. лева, чрез еврофондовете, пусната е обществената поръчка, но при идването на следващия здравен министър процесът спира. 

В системата все пак са направени много неща, коментира той, като посочи, че много от компонентите на електронно здравеопазване работят - личните лекари използват компютърни програми, има медицинска база данни за техните пациенти, но няма интегрирана система, която да обедини всичко това, няма ги електронната рецепта и направление. По думите му липсва и директният достъп на пациент към неговото досие в реално време.

Според бившия министър в доклада си Сметната палата дава много точен отговор защо не се случват тези неща.

„Тя показва изключително краткия живот и бързата смяна в администрацията. Когато се сменя един здравен министър, обикновено следват най-надолу шефове на дирекции. Много пъти се стига до ниво експерти, преструктуриране. Всичко това забавя“, каза той.

Когато нямаме някаква ясна визия, която всички трябва да следват, и всеки започва от нулата или просто дори не иска да започне отникъде, ние наистина няма как да постигнем ефект, допълни Стефан Константинов.

Той предупреди, че за една година никой не трябва да разчита, че ще се намери изключително способен министър, който ще направи чудеса, да свърши неща, които не 10 години, а 20 години не са свършени. (Сметната палата даде на министъра на здравеопазването 20 препоръки и на управителя на НЗОК – 7, които трябва да се изпълнят до края на следващата година, бел. ред.)

Поръчките за изграждане на електронното здравеопазване през годините са били за 10-12 млн. лева, което са относително малки суми, изтъкна Константинов. Проблемът не е в техническите решения, категоричен е той.

Константинов посочи, че има много добри решения в тази посока и много държави са го направили – например Естония.

„Идеята как трябва да бъде конструирана системата електронно никога не е била проблем. Проблемът е изцяло политически да се вземе решение. Например концептуално кой трябва да я направи - Министерство на здравеопазването или Националната здравноосигурителна каса“, посочи бившият министър. За него отговорът винаги е бил ясен, че администратор трябва да бъде министерството.

Константинов каза, че не само здравноосигурените хора имат нужда от електронно досие. Спешната помощ, която борави с неосигурени, също трябва да може да ползва едно такова досие, което, ако е зависимо изцяло от Здравната каса, в момента, в който човекът е със спрени права, най-вероятно няма да му се поддържа.

Според Константинов въвеждането на електронното здравеопазване би трябвало да е "лесна реформа", тъй като по никакъв начин не касае политическите виждания на партиите и всички те са се изразили в подкрепа на нововъведението. Трудно е да се вземе политическо решение за други реформи – за демонополизация на НЗОК, за смяната на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи и т.н, но за електронното здравеопазване винаги е имало консенсус, припомни Константинов.

Той обясни като лекар, че когато пациентите не носят медицинската си документация от други болници, те препредават думите на лекарите, но се налага дублиране на изследвания и работа отначало. Това е губене на време и средства, а често и ненужно разкарване на пациента, обобщи той.

Електронното здравеопазване ще подобри организацията на работа, както и сигурността за пациента. Ще се улесни медицинският персонал, за да може повече време да отделя на разговори с хората, а не да проверява в кое листче какво е написано, обясни Константинов.