ИнтелиАгро: Производството в българското свиневъдство се възстановява

Свиневъдството в България е отрасъл с традиции, който след дълъг период на упадък днес е един от най-перспективните браншове на животновъдството. Ако към днешна дата българското производство задоволява едва около 40% от вътрешното търсене, налице са всички предпоставки този дял да надхвърли 60% в следващите три години и да продължи да расте. Това се посочва в анализ на ИнтелиАгро за сектора.

В основата на това възходящо развитие са силното вътрешно търсене, относително високите цени на местната продукция и публичната подкрепа. Високата инвестиционна активност, ниската производствена база и подходящите условия (обезпеченост със сравнително евтини фуражи, слаба уплътненост на обработваемата земя с животни, ниски данъци) могат да бъдат използвани за привличането на чуждестранни инвестиции в сектора.

Периодът на наблюдение (2007-2017 г.) е изключително динамичен за българското свиневъдство, имайки предвид както ожесточената конкуренция, така и подобрения достъп до технологии и финансиране след присъединяването към общия пазар на ЕС, отчитат анализаторите.

В изследването се казва, че общият брой свине в България се възстановява в последните четири години, след като премина през значителен спад в първите години на членството в ЕС. Числеността намаля от 888 хил. до 531 хил. глави, за да се стабилизира отново над 616 хиляди. Има ясни сигнали, че ръстът ще се ускори през 2017 г. и 2018 г. с реализирането на някои мащабни инвестиционни намерения, които ще увеличат броя свине осезаемо над 800 хиляди.

Броят на женските разплодни свине нараства със 17% за периода 2014-2016 г.

Българското свиневъдство става все по-концентрирано през последните 10 години – 36 стопанства, представляващи по-малко от 3% от общия брой, отглеждат 86% от всички женски разплодни свине. Ролята на домашните,
малките и средните стопанства трайно намалява. Големите ферми (над 200 свине-майки) се консолидират – техният брой намалява с една трета, докато свинете-майки в тях растат с 14%.

Паралелно секторът бързо се индустриализира. Средният размер на стопанствата нараства от 11 свине-майки през 2013 г. до над 50 през 2016 г. Големите ферми стават още по-големи, докато броят им е относително постоянен – 35-40 в последните пет години. Днес в топ 10 фермите се отглеждат 40% от свинете-майки, а в топ 20 – 54%.

Някои от компаниите, като „Бони“, „Аякс“, „Голямо Враново Инвест“, „Биляна“ и др., са развили пълен производствен цикъл.

Производството на свинско месо расте през изминалите две години, надминавайки 73 хиляди тона през 2016 г. – най-висок добив за последните седем години. 1,1 млн. угоени прасета са заклани през 2016 г. – връх за последните 10 години.

Производството на био свинско месо е незначително. През 2016 г. в страната са се отглеждали общо 92 био сертифицирани животни.

Според официални данни потреблението е около 180 хил. т. годишно.

Между 60 и 70 хил. т., от тях се закупуват директно от домакинствата в прясно състояние, а останалите се използват в преработката и ХоРеКа. По информация от сектора само преработеното свинско месо е около 170 хил. т. годишно.

Според част от бранша тази разлика вероятно се дължи на недеклариран внос.

Местното производство осигурява само около 40% от общото търсене (делът е дори по-малък, ако имаме предвид оценките на месопреработвателите). В допълнение, българското свинско отива почти изцяло за потребителското търсене и малка част се преработва.

Основните заключения на анализа са:

- Производството в българското свиневъдство уверено се възстановява през последните три години, докато отрасълът става все по-концентриран и индустриализиран;

- Това е подкрепено от силното вътрешно търсене и публичната финансова подкрепа;

- Въпреки ръста местната продукция е все още по-малко от половината от общото вътрешно търсене;

- Българските фермери ползват едни от най-високите цени за качествено свинско трупно месо (Е-клас) в ЕС;

- Евтиното местно зърно и изключително ниският интензитет на животинска единица на единица площ обработваема земя са ключови конкурентни предимства на страната;

- Ефективността на стопанствата постоянно се повишава, в следствие на вносните генетика, технологии и know-how.

- Ръстът в производството вероятно ще продължи поне в средносрочен план (3-5 години), което неминуемо ще понижи доходността на отрасъла.

Липсата на голяма индустриална кланица ще се усеща все по-сериозно през следващите години. Това е основната оперативна пречка пред преработвателите да използват повече българска суровина.

Докато българското свинско месо се продава почти изцяло на дребно на потребителите, месопреработката разчита основно на по-евтин внос. Свинското месо (охладено и замразено) е категорията с най-голяма стойност във вноса на селскостопанска продукция в страната. 

Вижте повече в материала на Bloomberg TV Bulgaria!