Инвестицията в кадри – скъпо удоволствие, ако няма държавна подкрепа

Българският трудов пазар продължава да буксува заради огромната пропаст между потребностите на работодателите от качествена работна сила и възможностите на наличния трудов ресурс. От друга страна, въпреки инвестираните средства и стартиралите мерки в последните години, държавата не дава адекватна подкрепа на бизнеса за успешен подбор на кадри. Има много какво да се направи като държавна политика по заетостта.

Това бяха основните послания на работодатели, анонсирани по време на конференция „Успешният подбор – бизнес възможности и предизвикателства“.

Лидия Шулева, бивш социален и икономически министър, експерт по трудовия пазар, обърна внимание, че Агенцията по заетостта, като основен посредник за заетост между работодатели и търсещи работа, има нужда да разработи сайтове на регионалните бюра по труда, каквито сега липсват. За нея е недопустимо в съвременния век на високи технологии и дигитализация държавният трудов посредник да не е в интернет пространството. Това е сериозен проблем и е едно от първите неща, които могат да се направят за подобряване на връзката между държавата и работодателите, посочи Шулева. 

Тя открои и друг проблем, отново свързан с държавната политика - целевите групи на Агенцията по заетостта почти не засягат основната част от безработните у нас - хората със средно и висше образование. А мерките са насочени предимно към младежи, хора без образование, хора с увреждания и представители на малцинствата.

Преди всичко има огромна пропаст между потребностите на пазара на труда и продукта на образователната ни система, подчерта Лидия Шулева. За нея най-прекият път към преодоляване на тази пропаст е разширяването на възможностите на работодателите сами да обучават кадрите си.

Експертът коментира, че това е скъпо удоволствие за бизнеса, тъй като ще трябва да плаща заплата на обучавания и на неговия ментор. Така че за нея, ако трябва да се подкрепи бизнесът в тази посока, трябва да има повече програми, които да дават възможност чрез субсидии работодателите сами да подготвят кадрите си по подходящия начин за съответната работа. Шулева отбеляза, че и сега съществуват подобни програми, които обаче са крайно недостатъчни.

“На българския пазар на труда в момента има огромен резерв от негодни за изискванията на бизнеса хора. Това са тези, които нямат нито подходяща квалификация, нито подходящо образование, съответстващо на търсенето”, каза експертът.

Тя разкритикува и съществуващите обучаващи организации, които наблягат на чужди езици и компютърни умения, но за обучените от тях хора пак няма реално търсене.

“Истинското обучение в този динамичен век трябва да бъде пренесено максимално в самите организации и средствата, които се дават за обучение, да отиват директно при бизнеса. Акцентът на държавните програми трябва да се измести повече в тази посока”, каза Шулева.

Светла Лесова, директор на Mondelez Bulgaria, каза, че бизнесът има нужда не от тясно профилирани специалисти, а комплексни личности с комплексни познания и способности, адаптивни и готови да учат през целия си професионален път.

Огнян Траянов, собственик на ТехноЛогика, акцентира върху това, че подборът на кадри е последна фаза от дълъг процес, който започва от образованието и възпитанието.

Изключителна важна е ранната професионална ориентация, каза той. И допълни, че първа задача е браншовите организации да влязат в училищата и отрано да работят с децата, така че да стимулират интереса им към дадена професия.

Що се отнася до промяната в обучителния процес Траянов каза, че е важна мотивацията на учащите - да се указва директното приложение на уменията в дадена професия. Дуалното обучение също е много важно и световните практики доказват, че там, където е развито то, е най-малък броят на младежите, които нито учат, нито работят.