По-важното от миналата седмица

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

България ще се опита да се присъедини към банковия съюз на еврозоната и механизма на обменните курсове, който е предшественик на членството в еврозоната, по едно и също време през следващата година, заяви финансовият министър на страната Владислав Горанов. Така изглежда, че правителството отстъпва пред препоръките на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия, че трябва да подобри управлението, икономиката и банковия сектор на страната, преди да кандидатства за присъединяване към предверието на еврозоната. Финансовият министър настоя по-рано този месец, че България ще се присъедини към банковия съюз, едва след като стане част от механизма на обменните курсове ERM-2.

51% от българските граждани одобряват еврото като валута на страната си. Това показва проучването Евробарометър, проведено от TNS между 11 и 12 април 2018 г. в седемте държави членки на ЕС, които все още не са се присъединили към еврозоната. Като цяло са били анкетирани 7 008 респонденти от различни социални и демографски групи по телефона на майчиния си език от името на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" към Европейската комисия. Нивото на подкрепа към единната валута е най-високо в Румъния, където 70% го подкрепят. В Унгария този дял е 59 на сто. Делът на тези, които одобряват валутата, е най-нисък в Чешката република, като едва една трета (33%) се изказват в подкрепа на приемането на еврото, а най-много (34%) са срещу неговото въвеждане.   Точно половината от запитаните българи очакват еврото да стане официална валута за страната до 5 години. По-висок е този дял единствено в Хърватия (51%), докато в Швеция почти половината (48 на сто) смятат, че това няма да се случи никога в тяхната страна.

Дълговете на държавата нарастват значително, показва справка на Investor.bg в данните на Министерство на финансите. За първите три месеца от годината просрочените задължения на администрацията към бизнеса и граждани възлизат на близо 328 млн. лв. общо. За същия период на миналата година неразплатените договори са за 236 млн. лв. От разбивката за първото тримесечие на 2018 г. става ясно, че забавените задължения на централното правителство са в размер на 65 млн. лв., а неразплатените средства от социалноосигурителните фондове (в това число и на НЗОК) са в размер на близо 125 млн. лв. Тук трябва да уточним, че в тази сума се имат предвид просрочените пащания на касата към чужди здравни фондове. Общините пък забавили плащания за 138 млн. лв. от началото на годината до края на март.

Изплатените в България претенции по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” при имуществени щети са в размер на 1,359 млрд. лв. за първите три месеца на годината. За неимуществените щети пък са платени 1,633 млрд. лв. Така общите плащания по “Гражданска отговорност” достигат почти 3 млрд. лв., става ясно от окончателните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на първото тримесечие на 2018 г.

ЕС и еврозоната

Европейската централна банка обяви, че ще прекрати програмата си за количествени облекчения в края на годината. Освен това през последното тримесечие тя ще купува ценни книжа на стойност само 15 млрд. евро вместо предишните 30 милиарда евро. Ключовите лихвени проценти ще останат на сегашното ниво най-малко до лятото на 2019 г. 

„Притесненията, свързани с протекционизма, и турбулентността в някои ключови икономики, принуди ЕЦБ да понижи очакванията си за икономическия растеж“, каза Марио Драги. Така вече икономическият растеж за тази година се очаква да бъде 2,1% спрямо по-ранната прогноза от 2,4%.

Италия няма да ратифицира споразумението на Европейския съюз за свободна търговия с Канада, заяви новият земеделски министър на страната Джанмарко Чентинайо. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (познато още като СЕТА) между ЕС и Канада е първата голяма търговска сделка, която ЕС сключи, откакто започна да прилага споразумението си с Южна Корея през 2011 г. Всички 28 държави членки трябва да го одобрят, за да може да влезе изцяло в сила. В интервю за в. "Ла Стампа" министърът каза, че италианското правителство ще поиска парламентът да не ратифицира договора, защото той не гарантира достатъчна защита за италианските специалитети.

Същевременно италианският министър по европейските въпроси Паоло Савона нарече еврото "незаменимо". Еврозоната трябва да бъде усъвършенствана с реформи, смята той. Така например ЕЦБ трябва да има по-голям контрол върху валутната политика. Савона също така заяви, че никога не е настоявал страната да излиза от паричния съюз.

Камарата на общините в Обединеното кралство отхвърли редица изменения в закона за излизане от ЕС. Освен всичко друго предложенията включваха допълнения, които изискват членството на Великобритания в митническия съюз на ЕС или запазване на страната в единния европейски пазар. Вотът се смята за успех за премиера Тереза Мей, но някои членове на консерваторите също гласуваха в полза на опозицията. Законопроектът сега се връща в горната камара. Предполага се, че горната камара, където консерваторите на Мей не разполагат с необходимото мнозинство, ще внесе нови поправки в него преди да го върне обратно в Камарата на общините.

Гръцкият парламент гласува в подкрепа на нова програма за реформи и строги мерки за икономиии. Законите включват, между другото, съкращения на пенсиите с до 18%, увеличение на пенсионните вноски и намаляване на сумите, които не се облагат с данък. Като цяло около 5 милиарда евро трябва да бъдат спестени до 2022 г. законите предвиждат също така европейските кредитори на Гърция да могат самостоятелно да продават активи на гръцката държава чрез ЕМС, ако Гърция не обслужва дълговете си през следващите години. През тази седмица ще има заседание на Еврогрупата, на което да се обсъди облекчаването на дълга за страната.

Френският парламент и Сенатът гласуваха в подкрепа на железопътната реформа на президента Еманюел Макрон. Сега правителството възнамерява да преговаря със социалните партньори за изпълнението ѝ. Реформата премахва привилегии, като ранно пенсиониране за нови служители и либерализира пътническия транспорт. Държавната железница SNCF се превръща в акционерно дружество, което поне засега правителството няма да предложи за приватизация.

Турция

Според Националната статистическа служба брутният вътрешен продукт на Турция нараства със 7,4% през първото тримесечие на 2018 г. в сравнение със същия период на предходната година.

са

САЩ

Федералният резерв на САЩ гласува за ново увеличение на лихвения процент. Федералният резерв вдигна основната лихва до диапазона 1,75% - 2% и даде сигнал за общо четири увеличения през 2018 г. Решението за повишаване на лихвите беше взето единодушно след двудневна среща във Вашингтон. В изключително кратко изявление от точно 320 думи Федералният резерв промени няколко ключови фрази от предишните си послания, подчертавайки по-оптимистичното си виждане за икономическия растеж и по-високите инфлационни очаквания.

фед

САЩ разшириха санкциите си срещу Русия. Според финансовия министър Стивън Манучин са били наложени глоби на пет нови руски компании и три лица, които са работили с руските тайни служби и са помогнали да застрашат сигурността на САЩ.

Правителството на САЩ обяви налагането на нови наказателни  мита за китайски стоки на стойност около 50 млрд. долара. Размерът на митата трябва да бъде 25%, което засяга около 1100 китайски продукти. Мярката трябва да накаже Китай за "несправедливото" отношение към интелектуалната собственост на американските компании, според Американското министерство на търговията. Митата са насочени основно към инициативата "Made in China 2025". Китайското правителство обяви, че ще въведе мита в същата степен от 6 юли. При първата стъпка ще бъдат наложени специални мита за 545 вида продукти от САЩ с оценка около 34 милиарда долара, включително за селскостопански стоки като соя, автомобили и морски дарове. Мита върху стоки за още 16 млрд. долара ще бъдат насочени към 114 продуктови групи в САЩ, включително химикали, медицинско оборудване и енергийни продукти.

Южна Америка

Валутната криза в Аржентина отново се обостри. Въпреки подкрепящите покупки от страна на централната банка и заема от МВФ, аржентинското песо отново загуби стойност миналата седмица. Президентът на Централната банка Федерико Естурсенегер обяви оставката си, неговият приемник се очаква да бъде бившият министър на финансите Луис Капуто. Той обяви, че ще използва транш на заем от 7,5 милиарда долара, за да подкрепи песото.

песо

През последните няколко месеца различни фактори засегнаха негативно доверието в мен като ръководител на централната банка, посочва Естурсенегер в оставката си до президента Маурисио Макри, което той по-късно публикува в Twitter. Естурсенегер бе начело на аржентинската централна банка от декември 2015 година, когато Макри пое президентския пост. Оставката идва ден след като курсът на песото потъна с още 6,4 процента спрямо долара и два дни след подписването на икономическия план, представен на МВФ, за да бъде осигурен заемът.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква страните от ОПЕК Иран и Венецуела да загубят 30% от производството си през следващата година. В случая с Иран това се оправдава от повторното въвеждане на санкциите на САЩ, а Венецуела – заради тежката икономическа криза. За да се осигури стабилно предлагане на световния пазар, други страни от ОПЕК ще трябва да се намесят, пояснява МАЕ.

петрол