Изцяло нов закон ще пази търговските тайни на компаниите

Изцяло нов закон ще пази търговските тайни на компаниите. Проектът на норматив е публикуван на страницата на икономическото министерство и в него за първи път се въвеждат конкретни определения и съдебни процедури за защита на интересите на дружествата.

В момента по действащото българско право не съществуват специални правила за присъждане на обезщетения за нарушения на търговски тайни. Възможните варианти се основават на общите разпоредби, свързани с обезщетенията за вреди, предвидени в Закона за задълженията и договорите и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Очевидно търговската тайна не е ново понятие за българското законодателство, като то съдържа поредица норми за различни аспекти на нейната защита. Разпоредби, касаещи защитата на търговската тайна се съдържат в текстовете на Търговския закон, Закона за защита на конкуренцията, Законът за стоковите борси и тържищата, Законът за достъп до обществена информация. По действащото към момента законодателство в тази област обаче, търговската тайна не се счита за интелектуална собственост и не е защитена като такава. На практика с новия закон за първи път се въвеждат конкретни определения за притежател на търговска тайна, нарушител, стоки – предмет на нарушение и е описана процедурата по предявяване на иск от страна на притежателя на търговска тайна спрямо нарушителя на правата му. 

От мотивите към законопроекта става ясно, че целта е законодателството в областта на търговската тайна да сведе до минимум рисковете, пред които са изправени иновационните предприятия и научноизследователските организации. Текстовете предоставят правни механизми за закрила срещу незаконно присвояване на резултати от научно-изследователската и развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни.

Освен това по този начин страната ни ще изпълни ангажиментите си към ЕС, като транспонира Директива (ЕС) 2016/943 в българското законодателство.

Съгласно стратегията на ЕС и описаното в директивата всеки патент и всеки дизайн или търговска марка започва като тайна. До получаването на дадено право върху интелектуална собственост, дружествата са уязвими, като изложени на риск от кражба на ценна научно-изследователска информация и знания. Според ЕК търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време са най-слабо защитените от съществуващата правна рамка на ЕС срещу тяхното незаконно придобиване, използване или разкриване от други страни.

Определението за „търговска тайна“ (чл. 4 от законопроекта) включва три изисквания - информацията да представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи, да не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация; информацията да има търговска стойност, поради тайния си характер; лицето, което има контрол върху информацията, да е предприело мерки за запазването й в тайна. От своя страна, понятието „притежател на търговска тайна“ (чл. 5 от законопроекта) е изяснено чрез начина на придобиване на търговската тайна, като изрично е предвидено, че придобиването трябва да е правомерно. От друга страна, за „нарушител“, съгласно чл. 6 от проекта на Закон за защита на търговската тайна, е обявено всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна. Определението за „стоки – предмет на нарушение“ (чл. 7) включва преценка за това дали техни характеристики, функционални особености, дизайн, производство или предлагане на пазара, са били в значителна степен благоприятно повлияни от придобиването, използването или разкриването на информация, която представлява търговска тайна.

В текстовете има конкретни разпоредби относно исковете, които притежателят на търговска тайна може да предяви, срокът за това, както и мерките, чрез които да се запази поверителността на търговските тайни, разкривани в съда за целите на съдебното производство. Определени са давностните срокове, при които правото на иск на страните 5 и всяко трето заинтересовано лице се прилагат, както и условията за спирането и прекъсването им.