До 2030 г. няма да има закриване на мощности в комплекса "Марица-Изток"

До 2030 година няма да има закриване на мощности в комплекса „Марица-Изток0“, съобщават от КНСБ. Това важи както за ТЕЦ-ове, така и за мините. Това е разписано в Интегрирания национален план за климата и енергетиката до 2030 година, с хоризонт до 2050 година, който вчера бе представен за първо обсъждане пред синдикатите в министерство на енергетиката. КНСБ бе представена от президента Пламен Димитров, Валентин Вълчев от миньорската федерация,  Георги Петров от НФЕ, Божидар Митев от НСФЕБ, както и лидерите на синдикалните организации в ТЕЦ „Марица Изток“ 2 Деян Дяков и Мини „Марица Изток“ Наско Митев.

С тези планове се определят националните цели на държавите членки и политиките и мерките за постигането им. Това гарантира постигането на целите на европейско ниво до 2030 г. в областта на изменението на климата, а именно 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32,5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност.

Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата е устойчив, социално приемлив и гарантира националните интереси на страната ни. Той ще разпише ясно, че България няма друга алтернатива освен въглищната енергетика, заяви министър Теменужка Петкова. По думите й въглищата са част от националната сигурност и няма друга алтернатива за енергийната ни система.

След 2030 година се планира поетапно закриване на мощности в трите ТЕЦ-а на територията на комплекса, заявиха от министерство. Причината е техният технологичен ресурс. Ако обаче има инвестиции в нови технологии, те ще продължат да работят, обявиха от ведомството.

В интегрирания план е предвидено увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в крайното брутно потребление до 25 процента, съобщи енергийният министър. Категоричната визия на енергийното министерство е, че оттук нататък не може да има стимулиране на този тип производители на ток чрез цената. Те трябва да изграждат своите мощности изцяло на пазарен принцип, изтъкна Теменужка Петкова.

В плана е записано, че до 2030 г. България може да има нова ядрена мощност, стана ясно на срещата с КНСБ и КТ „Подкрепа“. Това обаче е записано под условие, тъй като зависи от частния интерес към проекта и редица други условия.

Веднага след като стартират консултациите с Европейската комисия по проекта на плана ще започне паралелно обществено обсъждане и у нас с Народното събрание, местни и регионални институции, местната общественост, неправителствени организации и други заинтересовани страни.

Синдикатите и министерството се разбраха, че ще проведат втора среща по плана в началото на февруари, след като се запознаят с проекта.