Преглед на печата за 4 април

Българските евродепутати губят битката срещу плана „Макрон“

В. Сега

Въпреки показната и шумна борба на българските евродепутати в навечерието на евроизборите за забавяне гласуването на пакета "Мобилност 1" (плана "Макрон") той все пак ще влезе скоростно в пленарната зала. Европейският парламент го включи в дневния си ред за четвъртък. Законодателството предвижда нови европейски правила в товарния автотранспорт, срещу които остро възразяват българските транспортни фирми. Те са подкрепяни от колегите си от източноевропейски държави, сред които Румъния, Полша и прибалтийските страни. Прогнозите са, че планът ще мине на първо четене, а до края на април ще измине цялата парламентарна процедура.

Във вторник парламентът отхвърли предложението на българския евродепутат от ГЕРБ Андрей Новаков да извади от програмата на двудневната си сесия в Брюксел гласуването на пакета. Новаков заяви пред депутатите, че се прави пети опит да се върне пакетът "Мобилност" в пленарната зала, което по думите му не се е случвало в историята на ЕП. Според него не е направена нито една стъпка за постигане на компромис. Той призова колегите си да гласуват за отлагане на пакета. Инициативата му бе отхвърлена по предложение на германския социалдемократ Исмаил Ертуг, който е един от докладчиците за пакета "Макрон". 219 гласа бяха "за" отлагане и 267 - "против". Наскоро Ертуг заяви, че се бори за правата на шофьорите от Източна Европа и не разбира смисъла на протестите им.

Планът на Порожанов за данък „Градушка“ срещна депутатски отпор

В. Сега

Земеделската комисия в парламента отхвърли проектозакона за "превенция от неблагоприятни климатични събития", по-известен като закон за борба с градушките. Вместо да обсъдят проекта, внесен от правителството, депутатите решиха да пишат друг вариант - най-вече заради острото недоволство на агробизнеса.  

Проектът бе пуснат за обществено обсъждане още миналата година  и тогава предвиждаше земеделците да плащат такса от 0.50 лв. за всеки декар, а застрахователите - отчисления от 0.8% годишно от имуществените застраховки, с цел бюджетът за борба с градушките да се увеличи почти двойно - от 13 млн. лв., давани от държавата, на 28 млн. лв. 

Глад за БГ пилоти, всеки десети чужденец

В. Монитор

Високи изисквания, скъпо обучение и конкуренция за кадри от low cost компаниите води до недостиг на професионални пилоти в българските авиокомпании. Срещу високо заплащане до 4000 евро в Европа нискотарифните превозвачи „крадат“ подготвените ни авиатори от всички останали. Както в сфери, като медицината и образованието, качествени кадри вече липсват, защото бягат в други европейски държави за по-големи заплати, коментираха от авиационния бранш пред „Монитор“.

В момента конкуренцията на пазара води до недостиг на летци и заради това се налага внос от трети страни у нас, като Украйна, Македония, Сърбия и др. Така на практика 10% от пилотите на българските авиокомпании са чужденци. От бранша се оплакват, че у нас на чуждите кадри от трети страни в авиацията не разрешават да летят с дипломи за средно образование, за разлика от Европа и останалата част от света. Там се дава превес на квалификацията, а не на тапията за магистър. За пилот се изисква специално обучение и изпити, което у нас не е възможно, а не университетското образование, аргументират се шефовете на БГ компаниите за пречките за набиране на кадри.

Синодът отказа обща молитва на патриарха и Франциск, но пускат папата в „Ал. Невски“

24 часа

Светият синод отказа патриарх Неофит да участва във всякакви общи събития с папа Франциск, включително и обща молитва или богослужение в катедралата “Св. Александър Невски”. Във вторник владиците са взели специално решение по повод покана, отправена им от папския нунций в България архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари.

Поканата от папата е била представители на православната църква да се включат и в трите публични прояви на Франциск в София на 4 и 5 май - среща с гражданите, света литургия на площада пред “Св. Александър Невски” и молитва за мир на площад “Независимост”.

Вдигат с 8% парите за бюджетни заплати

В. Труд

Парите за заплати на чиновниците ще бъдат увеличени с 8% през 2020 г. Общият размер на средствата за изплащане на възнаграждения в администрацията през следващата година ще бъде увеличен с 535 млн. лв. и ще надмине 7 млрд. лв. Това е записано в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите, която беше пусната за обществено обсъждане. Само за заплати на учителите в бюджетите за 2020 г. и 2021 г. са предвидени допълнително по 360 млн. лв. Като целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на учителите.

Минималната заплата догодина се предвижда да бъде увеличена от сегашните 560 лв. на 610 лв. От 1 януари 2021 г. тя ще нарасне на 650 лв., но за 2022 г. се планира замразяване на минималната заплата. Успоредно с това ще бъде увеличен и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица – 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г. По отношение на максималния осигурителен доход се планира той да остане на сегашното ниво от 3000 лв. през следващите три години.