МЗ предлага да се регламентира доплащането в болниците

Министерството на здравеопазването (МЗ) предлага да се регламентира доплащането в болниците. Това става ясно от промените, предложени от здравното министерство в преходните и заключителни разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, публикувани за обществено обсъждане.

Изпълнителите на медицинска помощ няма да имат право да изискват или приемат доплащане за оказваната им медицинска помощ, която се заплаща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), освен в конкретни случаи. 

Изрично е забранено здравно осигурени лица да плащат при лечението с лекарствени продукти при злокачествени заболявания, животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, както и случаите на наличие на показания за продължаване на лечението над определения в НРД минимален болничен престой. 

В законопроекта изчерпателно се посочват случаите, в които доплащането е допустимо, като те се обвързват с изричната инициатива и изрично изразеното искане от здравно осигурените лица. Те ще получават срещу заплащане единствено по своя инициатива конкретни допълнително поискани услуги по време на болничния си престой. Дейностите, включени в тези услуги, както и реда за получаването им, ще бъдат определяни с наредба на министъра на здравеопазването.

Доплащането е допустимо по инициатива на задължително здравноосигуреното лице и при изразено от него изрично искане за осигуряване на медицинската помощ с лекарствен продукт, медицинско изделие или диетична храна за специални медицински цели, различни от предоставяните от лечебното заведение в рамките на осигуряваната от него медицинска помощ и надхвърляща стойността й, гарантирана от бюджета на НЗОК.

По своя инициатива здравноосигурените лица имат право на подобрени битови условия, допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи и избор на лекар или екип от медицински специалисти.

„По този начин се спомага за разрешаването на дългогодишния проблем с нерегламентираните плащания на пациентите за оказваната им медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване и свързаните с нея допълнителни услуги, които те ползват срещу заплащане“, пише в мотивите към предложението.

Отменя се забраната НЗОК да сключва договори с нови болници

През Закона за лекарствата се променя Законът за здравното осигуряване, като се изменя хипотезата, при която не се прилага забраната за сключване на договори между НЗОК и нови лечебни заведения за болнична помощ и за нови медицински дейности. По изключение забраната няма да се прилага при нововъзникнали обстоятелства, когато е установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявлението за сключване на договора, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност ще се прави от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Допуска се възможността за сключване на договори извън сроковете и разширяване предмета на договорите с изпълнители – болници и комплексни онкологични центрове, получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност след провеждане на процедурата, в която НЗОК е дала положително становище за финансиране на съответните дейности. Това важи и за лечебни заведения за извънболнична помощ в случаите, когато е установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ въз основа на извършена оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. В тези случаи потребността се оценява от РЗИ.

Записано е и друго изключение от забраната - за заплащане от НЗОК на болнична помощ, извършена от лекар, който не е посочен в договора между НЗОК и изпълнител като специалист на основен трудов договор. Заплащане ще се допуска, когато този специалист е хабилитирано лице от списък, утвърден от Надзорния съвет на НЗОК, извършването на дейността от него е с цел обучение на медицинските специалисти на лечебното заведение и НЗОК е дала съгласие за това по ред и при условия, утвърдени от Надзорния съвет.

Определя се срок от два месеца за извършване от НЗОК на експертизата при скъпоструващи медицинска помощ и лекарствени продукти. По този начин се гарантират правата на пациентите на навременна медицинска помощ.

Оценката на потребностите от медицинска помощ ще се извършва чрез установяване на недостатъчност съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ ще се прави от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, пише още в документа.