Само след насърчаване на науката няма да има „изтичане на мозъци“ от Европа

Университетите трябва да излязат от "манастирската си дейност" и да заработят с бизнеса, съветват Теодор Стойчев и Кирил Петков

14:01 | 01.10.19 г.

Снимка: Pixabay

Надяваме се Европейският съюз да запази водещата си роля в областта на науката. Важно е да има политики, които да стимулират подобно развитие. В общоевропейски мащаб има "изтичане на мозъци". Не наука за науката, а наука за иновации – към това трябва да се стремим. Това мнение изрази Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

"В рамките на изслушването на Мария Габриел в Европейския парламент се акцентира точно върху различните програми за насърчаване на науката в Европа. Говореше се и за бюджети, инвестиции. Следва програмата "Хоризонт Европа" да получи адекватно финансиране", подчерта Стойчев.

Кирил Петков, създател на Центъра за приложни изследвания и иновации към Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, обясни, че изследвания и иновации са две съвсем различни по същността си понятия.

"Изследването представлява научната част, а иновацията е неговото внедряване на пазара. Изследванията трябва да имат свобода, база, финансиране и обновяване на инфраструктурата. Въпросът е как тези изследвания да са приложими, за да формират повече заетост, и как финансиранията да не са само от държавни бюджети, а и от бизнеса", коментира той. – Една добра метрика за инвестиция е колко е ефективно финансирането от частния сектор и от бюджета на ЕС."

Според Кирил Петков само със „стипендии няма да успеем да върнем топ учените си обратно”. “Ако в комбинация с това им дадем посока на взаимодействие в частния сектор, ще успеем", категоричен е ученият, който смята, че Европа е водеща в чистата наука, но не и в иновациите.

Той смята, че самите учени трябва да финансират 70% от бюджета си през работа с индустрията.

“Проблемът на този тип стратегия е , че тя може да доведе до изоставане на фундаметалната наука. Харвард, например, задължава учените да имат няколко публикации в топ журнали и едновременно с това да се кофинансират от частния сектор", напомни Петков и потвърди, че в Европа има университети, които са добре финансирани, но дори да не са, от тях не се очаква да търсят средства от частния сектор и се превръщат „в нещо като манастири".

Според него учените трябва да си сътрудничат активно с бизнеса.

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Коментари

Добави коментар

khao
преди 6 години

именно, малки сме за фундаментална наука, (използвал си точните термини, които очевидно "експерта" не знае) и Аз лично не виждам драма като се появи такъв талант по нашите земи да отиде в по голяма държава където може да се реализира потенциала на таланта си, тончо защото фундаменталната наука е за целия свят и за бъдещето.Но първия коментар го направих след първия абзац и чак на втория ми светна че интервюто е зада оправдаят новия ресор на Марийчето :):)... и некак се издразних, защото си мислех че интервюто е сериозно на тема наука, а знаеш че ми е слабост :)

отговор

zelka007
преди 6 години

не пиши за неща които са далеч от ресора ти :)))

ами аз мисля , че човека не прави разлика м/у фундаментална наука и приложна наука и успешните начини на финансиране ... и говори напосоки малко ... видял , чул , чел и коментира и дава посоки на движение :))) ... България не е толкова мощна икономически за да си позволи голям спектър от университети , по-скоро трябва да специализираме в няколко допълващи се дисциплини . не , че трябва за загърбим всичко друго ... но трябва по-ефективно да прилагаме наличните ресурси за наука , а не да ги разпиляват по малко за всички и то нищо навсякъде накрая :)))