Кофас: Спадът в еврозоната ще спре възходящия тренд в ЦИЕ

Низходящите икономически тенденции в еврозоната ще окажат негативно влияние върху страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като спадът в регистрациите на нови леки коли в Западна Европа ще се отрази върху производството и пазара на труда, смятат експертите от Кофас в годишното си проучване за Централна и Източна Европа по време на среща с медиите. 

Те прогнозират, че забавянето в ръста на глобалната икономика ще продължи и през 2020 г., като подобрение може да се очаква през 2021 г., когато ръстът на световния брутен вътрешен продукт ще се ускори до 3%.

След 5 поредни години спад през 2018 г. България отчита повишение на броя на компаниите в несъстоятелност, споделят анализатори на Кофас. Въпреки двуцифрения ръст, в абсолютна стойност броят на фалиралите компании не е голям - 360, което е дял в размер на 0,09% от общия брой дружества в страната. От Кофас коментират, че основните причини за ръста на несъстоятелност са свързани с фалита на няколко ключови компании, както и с по-високата задлъжнялост, увеличаването на цената на труда, цикличността на икономиката, а също и с индивидуален фактор като недостатъчно добър мениджмънт. 

За България от Кофас посочват, че продължава да е налице силно потребителско доверие, увеличаване на заплатите и ниско ниво на безработица.

Консолидирането на банковия сектор се очаква да доведе до свиване на необслужените кредити и увеличаване на броя отпуснати кредити.

Според проучването ситуацията с несъстоятелностите в ЦИЕ е сравнително благоприятна. По-голяма част от държавите регистрират спад на процедурите по несъстоятелност - това са Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Русия, Словакия, Словения и Украйна. Едва четири отбелязват ръст - България, Хърватия, Полша и Сърбия. Разбивката показва голяма динамика, варираща от спад на несъстоятелността в Украйна с 35,2%, през леко понижение в Латвия от 0,2 на сто, до скок в Хърватия от 42,3%.

Като цяло в ЦИЕ през последните години компаниите успяват да се възползват от солидното търсене, както вътрешно, така и външно. Така благоприятната икономическа обстановка намира отражение върху платежоспособността на дружествата в региона.

И все пак, компаниите през 2018 г. изпитаха различни предизвикателства, които се отразиха върху ликвидността на техния бизнес. Повечето икономики от ЦИЕ са силно отворени, като износът на стоки и услуги представлява значителна част от техния БВП. Търговската война между САЩ и Китай, неясният процес около Brexit, но най-вече забавянето в еврозоната, допринасят за една по-мрачна перспектива за износителите от ЦИЕ.

В региона все още се наблюдава сериозно увеличение на заплатите на служителите, което не се отразява от съответния растеж на производителността. Все по-голям брой компании отчитат недостиг на работна ръка през последните години и това се превърна в най-съществената бариера на текущите бизнес операции на дружествата, ограничавайки също възможното разширяване. Изправени пред различни предизвикателства, някои компании не са в състояние да извършат плащания навреме.

След леко забавяне на растежа на БВП до 3,2% се очаква растежът на България да се стабилизира на 3,4% през 2019 г. Както в миналото, вътрешното търсене остава водещ двигател на растежа.

Исторически ниският процент на безработица (4,8% през декември 2018 г. и спад през 2019 г.) и увеличаването с 10 на сто на минималната работна заплата през тази години също имат положително въздействие.

Ръстът на БВП в ЦИЕ се забавя, но остава стабилен през 2018 г., като все пак се очаква и по-нататъшното му забавяне. По-слабият темп на растеж на БВП, очакван в региона, ще се дължи най-вече на въздействието на по-бавното вътрешно търсене. Предвижда се средният растеж на страните от ЦИЕ да достигне 3,6% през 2019 г. и 3,2% през 2020 г. От друга страна, според прогнозите на Кофас, се очаква темпът на растеж на България да се стабилизира на 3,4%.