Кристофор Павлов: Очакваме краткотрайна и плитка рецесия в промишлеността

Очакваме краткотрайна и плитка рецесия в сектора на промишлеността в България през следващата година, като не се предвижда тя да се пренесе върху потребителските разходи и сектора на домакинствата. Това прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria. Той припомни, че те съставляват около 70% от БВП в момента, докато експортно ориентираната част от икономиката – промишлеността и част от услугите, са 25-30% от нея.

 "Проблемите от промишлеността и експортно ориентираната част от икономиката няма да се пренесат върху останалата част от икономиката – върху сектора на домакинствата и потребителските разходи", посочи Павлов и потвърди, че потребителските разходи на домакинствата и строителството са доста здрави. "Това ще позволи на българската икономика да премине през този турболентен период с по-малко забавяне на растежа, включително и при сравнение с другите страни от ЦИЕ", допълни той.

Макроикономистът изтъкна, че ако през 2008-2009 г. е имало смисъл от провеждане на предпазлива фискална политика за благоприятно въздействие върху оценката за риска и лихвите, то сега няма смисъл от това, тъй като лихвите в глобалната икономика вече са на много ниски нива.

Той обясни, че съществува много страх и несигурност по отношение на близката перспектива за световната икономика. "Увеличават се прогнозите за забавяне на растежа ѝ през следващата година. Нашият глобален сценарий също предвижда умерено забавяне на световната икономика, което ще настъпи най-вече по линия на развитите икономики. Очакваме краткотрайна и плитка рецесия в САЩ догодина и допълнително забавяне на растежа в еврозоната спрямо нивата, които се очертават през тази година от около 1,5%", посочи Кристофор Павлов.

Според него външни фактори ще са отговорни за неблагоприятни ефекти върху българското стопанство. “Това е в основата на нашия сценарий за забавяне на икономическия растеж в България от очакваните 3,5% за 2019 г. до 2,9% през 2020 г. Износът ще бъде основният канал на тези негативни ефекти", смята главният икономист на УниКредит Булбанк. Той е убеден, че българската икономика ще бъде засегната в много по-малка степен отколкото в страните от Централна и Източна Европа, особено тези от Вишеградската четворка.

"Нашата икономика е много по-малко отворена от тези на повечето страни от Вишеградската четворка. Освен това е и в много по-малка степен интгегрирана спрямо германската икономика, за разлика от държави като Словакия и Чехия, например, които имат износ към нея между 20 и 22% от БВП, докато нашият експорт е между 7 и 8% от БВП", даде пример Кристофор Павлов.

По думите му догодина се очаква Турция да излезе от рецесията и да отбележи темпове на растеж, макар и скромни. Така българската икономика ще получи някакъв стимул през външното търсене", подчерта главният икономист на УниКредит Булбанк.

Защо работодателите ще използват минималното забавяне на икономиката при следващия кръг на договаряне на заплащането? Трябва ли да продължи правителството със структурните мерки за увеличаване на доходите и намаляване на неравенствата? Как се отразява глобализацията на България? Кои стимули от данъчно осигурителната система могат да смекчат негативните ѝ ефекти като прехвърлят тежестта от домакинствата към бизнеса? Има ли рискове? Защо не трябва да се предприемат фискални икономии в публичния сектор на икономиката? 

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.