Дистрибутори на лекарства без право да притежават аптеки

Държавата прави стъпки към ограничаване на вертикалната интеграция на пазара на лекарства. Търговците на едро с лекарства да нямат право да притежават аптеки - това е записано в проекта за промени на Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е внесен за обсъждане в Народното събрание.

Забраната един и същи търговец да притежава едновременно разрешение за търговия на дребно и разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти е с цел осигуряване на възможности за конкуренция между участниците на пазара в тези области, се посочва в мотивите към законопроекта.

Идеята за ограничаване на вертикалната интеграция на пазара на лекарства не е нова, но разделя фармацевтичния бранш от години.

До влизането в сила на този закон лицата, които притежават едновременно разрешение за търговия на едро и на дребно с лекарства, трябва до 6 месеца да изберат кое от двете ще извършват. Ако това не стане в дадения срок, Изпълнителната агенция по лекарствата отнема по-късно издаденото разрешение. Когато втората по вид дейност е търговия на дребно с лекарства, се отнема разрешението за всички аптеки, предвиждат поправките.

С промените се предлага и въвеждането на Национална аптечна карта. Идеята е да ограничи разкриването на нови аптеки в големите градове и да обезпечи с медикаменти малките населени места, в които няма аптеки.

Предвижда се в създаването на картата да участват областни комисии и национална комисия, която включва министъра на здравеопазването, управителя на Здравната каса, пациентски организации и други. Аптеките могат да откриват филиали в отдалечени места, като не е регламентиран горен праг за техния брой.  Когато въз основа на Националната аптечна карта се установи недостиг от аптеки и дейности, които те извършват, ще се прилагат мерки за стимулиране на осигуряването на лекарствени продукти, като в такива населена места ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес аптеки, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти.

Националната аптечна карта трябва да се приеме в срок до една година от влизането в сила на този закон, се посочва в законопроекта.

Предвиждат се и санкции за участниците във веригата на лекарствоснабдяването. Конкретизирани са глобите, които ще се налагат на аптеките, ако не се включат в системата за верификация на лекарствата. След обнародването им в Държавен вестник, ИАЛ вече ще може да ги прилага.

Разширяват се и възможностите за лечение на пациентите чрез регламентиране на прилагането на лекарствени продукти извън определените им показания при липса на друга алтернатива за лечение. Това ще се осъществява само по изключение, под контрола на лекар, който ще носи цялата отговорност за лечението, пише в законопроекта.

Проектът за изменение в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина определя и как да се уреди въпросът с ценообразуването и плащането на лекарства от Здравната каса, което досега години наред се регламентираше само в наредби. Процедурите по регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти и включване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък се разписват на ниво закон, тъй като в момента уредбата е в подзаконов нормативен акт, пише в мотивите на вносителя.

Предлагат се промени и в Закона за здравното осигуряване, където се регламентира, че  болниците нямат право да искат доплащане на здравноосигурените граждани за дейности, покривани от НЗОК. Урежда се правото на задължително здравноосигурените лица по време на болничния си престой по своя инициатива да получават срещу заплащане конкретни допълнително поискани услуги. Предвижда се дейностите, включени в тези услуги, и редът за получаването им да бъдат определяни с наредба на министъра на здравеопазването. 

По този начин се спомага за разрешаването на дългогодишния проблем с нерегламентираните плащания на пациентите за оказваната им медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване и свързаните с нея допълнителни услуги, които те ползват срещу заплащане, аргументират се вносителите на промените.

Предлага се да отпадне пълната забрана НЗОК да сключва договори с нови болници и за нови дейности. Занапред забраната няма да се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявлението за сключване на договора, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ ще се прави от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Агенцията ще може да извършва и проверки в аптеките - за съответствието на лекарствата, които са предписани на пациентите, с видовете и количествата, които са отпуснати от аптеката, когато тези лекарствени продукти се заплащат с публични средства.

Допуска се изключение от забраната за заплащане от НЗОК на болнична помощ, извършена от лекар, който не е посочен в договора между НЗОК и изпълнител като специалист на основен трудов договор. Заплащане се допуска, когато този специалист е хабилитирано лице от списък, утвърден от Надзорния съвет на НЗОК.