България влиза в кризата с втория най-нисък дълг в Европа

България влиза във вероятната нова криза с втория най-нисък дълг в Европа и с третият по големина бюджетен излишък за 2019 г. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ) и на Евростат, публикувани днес. Единствено Естония отчита по-нисък дълг спрямо икономиката си - 8,4%.

Дългът на България за 2019 г. е в размер на 24,205 млрд. лв., което е 20,4% от БВП. 

За сравнение: през 2018 г. дългът е бил 22,3% от БВП, а през 2017 г. - 25,3%. През 2016 г. дългът е бил 29,3%, което тогава смути много финансисти и икономисти, защото увеличението беше значително (3,7 млрдл. лв.) спрямо 2015 г.

От присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. задълженията на страната ни се покачиха от 10,4 млрд. лв. до 26,9 млрд. лв. през въпросната 2016 г., когато имаше емисия от близо 2 млрд. евро външен дълг. Добре е да сменем обаче, че за същия период има силен ръст и на икономическото производство - от 44 млрд. долара до 53,24 млрд. долара.

Единадесет държави членки имат ниво на държавен дълг над 60% от БВП, като най-високият дял е регистриран в Гърция (176,6%), Италия (134,8%), Португалия (117,7%), Белгия (98,6%), Франция (98,1%), Испания и Кипър (по 95,5%).

Същевременно става ясно, че страната ни отчита и третия най-висок бюджетен излишък за 2019 г. в общността.

През 2019 г. Дания (+ 3,7%), Люксембург (+ 2,2%) и България (+ 2,1%) са отчели най-висок излишък спрямо икономиката си. Същевременно две членки на ЕС са отчели дефицит от 3 или над 3% от БВП: Франция (-3,0%) и Румъния (-4,3%).

През 2019 г. дефицитите както в еврозоната (EA19), така и в ЕС27 са се увеличили в относително изражение в сравнение с 2018 г., докато държавният дълг намалява и за двете зони. В еврозоната съотношението между държавния дефицит и БВП се повиши от 0,5% през 2018 г. до 0,6% през 2019 г., а в ЕС27 - от 0,4% до 0,6%. В еврозоната стойността на държавния дълг към БВП намалява от 85,8% в края на 2018 г. до 84,1% в края на 2019 г., а в ЕС27 - от 79,6% до 77,8%

Данните за България

От предварителните данни на НСИ става ясно, че институционален сектор “Държавно управление“ отчита бюджетен излишък в размер на 2,470 млрд. лв. (2,1% от БВП), а излишъкът в подсектор “Централно управление“ е в размер на 2,349 млрд. лв. (2% от БВП). Подсектор “Местно управление“ е реализирал дефицит от 145 млн. лв., а подсектор “Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 266 млн. лв.

нси

От данни на Министерство на финансите (МФ), актуални към 31 декември 2019 г. става ясно, че в структурата на дълга по инструменти към края на периода с най-голям относителен дял продължават да са еврооблигациите, емитирани на международните капиталови пазари (55,1%), следвани от ДЦК, емитирани на вътрешния пазар (23,2%) и кредитите (21,7 %). Към днешна дата обаче тези проценти е възможно да бъдат леко  коригирани, описваме ги само с цел да покажем каква е структурата на дълга. 

м1

Припомняме, че според записаното в актуализацията на бюджета за 2020 г. правителството планира да изтегли до 10 млрд. лева дълг (или със 7,8 млрд. лева повече отколкото бяха предвидени първоначално със закона за държавния бюджет). Идеята е държавата да заеме 7,8 млрд. лв., от които 3,5 млрд. лв. за финансиране на бюджетния дефицит, 700 млн. лв. за капитализиране на ББР и 3,6 млрд. лв. да играят ролята на „буфер“. 

м2

В средата на април Министерството на финансите преотвори емисия 10,5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в лева, пусната в обръщение на 21 юни 2019 г., с падеж 21 декември 2029 г. На проведения аукцион на вътрешния пазар бе пласиран успешно дълг на стойност 200 млн. лв. при съвкупна номинална стойност при среднопретеглена доходност в размер на 0,55%.

Това бе втора подобна емисия от началото на извънредното положение, като тенденцията показва, че интересът към българските ДЦК намалява, а доходността расте. От началото на годната това е шеста емисия, като при предишните емисии доходността бе средно около 0,12%.