Галъп: 56% от българите не са усетили план на държавата за излизане от кризата

Тревогата за разпространението на пандемията с коронавируса в България остава все още висока, но се регистрира спад на стойностите ѝ. Растат притесненията за работното място. Одобрението за действията на правителството се запазва силно, макар и вече не в шоковите стойности, регистрирани в началото на извънредното положение.

Това показва национално сравнително изследване на „Галъп интернешънъл“, направено сред 915 души чрез телефонно интервю между 21 и 23 април. Това е пето поредното изследване и това позволява отчитане на тенденции, както и сравнение с първия подобен задълбочен социологически сондаж преди месец.

По добре от Европа

Почти всички българи са убедени, че страната ни се справя по-добре със спирането на разпространението на болестта в сравнение с Европа като цяло. Вероятно и заради този успех и отчетливо ниските нива на заболеваемост в страната, расте и нетърпеливостта за облекчаване на мерките особено по отношение на достъпа до парковете и пътуванията между градовете. сондаж

Повечето от анкетираните все пак смятат, че моментът за сериозна демобилизация още не е дошъл, но те не биха желали и удължаване на извънредното положение след средата на май.

Обществото вече оценява по различен начин наложените мерки заради коронавируса. Хората очакват ясна работа на държавата за запазване на икономиката, а мерките досега се оценяват като недостатъчно ефективни и работещи.

Тревогата

Обществената тревога остава висока, но намалява в сравнение с март (първите симптоми за спиране на ръста на тревогата бяха оповестени в сондажа от преди седмица), отчитат социолозите. Белезите на намаляване ясно личат в реакциите на хората на самата епидемия – тези реакции се разбиват на три групи.

Паническата група, която приема, че това е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали, се запазва – те са 24% сега, като само преди месец техният процент беше с два пункта по-нисък.

При тревожната група на обществото, която приема, че коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип, месечната разлика е спад със седем пункта до 57%.

С 6 пункта до 18% се увеличава процентът на спокойната група, в която приемат, че ситуацията не е опасна и е свързана с повече шумотевица.

Социолозите отчитат, че очевидно по-висок остава делът на групата от „спокойните“, а този на „тревожните“ намалява, макар и да остава най-значим. Към неговата значимост трябва да се добави и константният дял на панически реакции.

От „Галъп“ посочват, че в света се оформиха три модела на реакция на епидемията.

При първия, условно наречен „китайски“, с драстични мерки и намеса на държавата в личния живот, се оказва, че 13% от анкетираните българи го подкрепят сега, при 30% подкрепа преди месец.

При втория модел, условно наречен „европейски“, при който се забранява струпвания на хора на обществени места, 48% го харесват, докато негови привърженици преди месец са били 42%.

Третият модел за реакция при пандемия, условно наречен „шведски“, при който обикновеният живот продължава нормално, хората преболедуват вируса и добиват масов имунитет, се харесва от 33% сега, при 23% преди месец.

Приложеният в почти цяла Европа метод се приема най-широко в България, но „шведският“ модел започва да се харесва повече от „китайския“. Вероятно, всичко това е отражение и на ниската досега заболеваемост в България.

Колкото по-успешни са мерките досега, толкова по-бързо те започват да изглеждат и ненужни в очите на мнозина. Към това трябва да се добави и отбелязваната и досега склонност в страната ни размерът на заплахата да се поставя под съмнение.

Разбира се, българите остават реалисти: 35% казват, че лично те се страхуват от вируса. Преди месец бяха пак толкова и дори малко повече - 37%. Една трета намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, 55% смятат, че същото се отнася за близките им. Дяловете не са никак ниски.

Надеждата

Социолозите констатират, че 46% живеят с надеждата, че скоро ще има лекарство, докато 42% от нашите съграждани споделят, че това няма да се случи в обозримото бъдеще.

Оценка за действията на властта

93 на сто от анкетираните приемат, че България се справя добре на фона на останалите европейски страни. Това е много висок атестат за изминатия до този момент път и се регистрира дори ръст - преди месец този дял бе 87%.

Одобрението на обществото за действията на оперативната власт остава високо. Заедно с това, наблюдава се и закономерното отдалечаване от екстремните стойности. Това е свързано може би и с нормалната за по-дълъг период ерозия, и с някои проблеми, а и с белезите на успокояване, които дават път и на критични мнения.

Доверието в различните звена на правителството, Щаба, премиера Бойко Борисов е в диапазона между 60 и 80%, а неодобрението – от една пета до една трета.

Преди месец одобрението на властта изглеждаше и по-добре, но и сега остава много по-високо от доверието, което тя получава в обичайни обществени ситуации. Затова и постоянно трябва да се има предвид, че днешните оценки за правителството и неговите инстанции не са обичайният рейтинг, е временни, кризисни оценки по отношение най-вече на ситуацията с коронавируса. Затова и с общественото успокояване, тези оценки също напускат пиковите равнища.    

Белезите на успокояването личат и в отговорите на въпроса как се оценяват мерките на властта срещу епидемията. За 62% от българите те са достатъчни - при 66% в края на март и 66% в средата на март. 28% твърдят, че мерките са прекалени, при 20% в края на март и 17% в средата на март. 8% смятат,  че са недостатъчни, при 12% в края на март и 15% в средата на март, като 2% e делът на онези, които не успяват да отговорят.

Мнението, че мерките са адекватни, продължава да преобладава решително, но за последните седмици има осезаем ръст в дела на отговора „прекалени“, респ. спад в дяловете на другите отговори.

Очевидно, заради успешните мерки досега и някои положителни сигнали от Европа, настъпва и желание за облекчаване на мерките – подсилено и от все по-хубавото време. 

Въпреки всичко, българите остават съзнателни: „Вече съм доста изнервен от ограниченията“ казват 31%, но 69% казват „приемам ограниченията, без да се изнервям“.

Попитани дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52% от участвалите в проучването казват „рано е“. Има обаче и 44%, които смятат, че е време, тоест обществото ни вече е реално разделено по този въпрос. Нетърпеливостта още не преобладава, но явно не е за подценяване. Може би и затова мнозинство от 53% намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май. 30% все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Тук вероятно се вплита не само личното мнение, но и надеждата на мнозина за по-бързо справяне със заразата.

Конкретните мерки – „за“ и „против“

На практика, различните досегашни мерки продължават да се оценяват високо, но като че ли мобилизацията и по този показател спада спрямо предходния месец, обясняват от Галъп. Например, забраната на публични събирания като кино, ресторанти, фитнес-зали и т.н. се подкрепя сега от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% подкрепа днес, при 90% преди месец. Забраната за пътуване на българи в чужбина: 75% подкрепа сега при 88% преди месец.

Забраната за пътуване между градовете обаче вече не получава подкрепа сред мнозинство – преди месец я подкрепяха 56%, 40% не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната: 53% казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, а 40% смятат, че е правилно.

Вечерният час, например, преди месец събираше подкрепа от 59%, а 39% бяха на обратното мнение. Сега структурата на мненията е коренно различна: 69% са против, а 27% са за, като се отчита влиянието на факта, че властите сами се отказаха от някои подобни мерки.

Сериозна критика среща затварянето на парковете: 59% са „против“, а 39% са „за“. На другия полюс пък са мненията по отношение на ограниченията за Великден: 77% ги одобряват, при 21% не ги одобряват. Може би картината щеше да е по-различна, ако великденските мерки още бяха в сила в пълния си вариант. Явно българското общество изработва вече познание за ситуацията и може да отсее и оцени различните типове мерки по-хладнокръвно от преди.

Икономиката 

Икономическите последствия се отразяват на доходите, като 47% отчитат, че те намаляват, докато преди месец това са потвърдили 36% от анкетираните.

Работят от вкъщи – 25%, докато преди месец те са били 22%. 9% заявяват, че са загубили работата си, като само 3% се оплакаха преди месец. 14% казват, че им предстои да загубят работа, при 12% преди месец, а намаление на работния ден отчита 16% - при 14% преди месец.

Всичко това показва ръст, макар и още не драстичен, на безпокойство за работното място. Явно в някои случаи тази тревога вече започва да надделява над безпокойството от заразата. 7% са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са сега самокарантиниралите се, при 36% преди месец. Хората са давали повече от един отговор – станали са потърпевши от различни проблеми и са предприемали различни мерки.

Преди месец, 29% се опасяваха, че няма да могат да си плащат кредите, а сега 9% твърдят, че вече са спрели да ги плащат, а 5% казват същото за  лизингите.

56% от анкетираните твърдят, че още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията. 38% вярват много или малко в обратното, а останалите не могат да преценят. Явно обществото действително одобрява работата на държавата за спиране на заразата, но започва все по-ясно да изисква подобна работа и за овладяване на икономическата криза.