Ще оцелеят ли МСП със сегашните мерки, насочени към засегнати от кризата фирми?

Има доста сериозно забавяне при мерките и схемите, насочени към засегнатите фирми от пандемията. Някои от тях дори се съмняват, че ефектът ще бъде положителен за тях. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria в предаването "Бизнес старт" Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес.

Когато една помощ не идва навреме, нейната ефективност намалява драстично и това рефлектира, както върху самите фирми, така и върху техните доставчици и клиенти, коментира тя.

"Причината за тези административни смущения е огромната бюрокрация, както на етап кандидатстване и одобрение, така и на етап отчитане", посочи тя.  Негулова прогнозира, че това забавяне ще има отражение върху обществото като цяло и напомни, че малките и средни предприятия са гръбнакът на българската икономика.

Председателят на Националното сдружение на малкия и среден бизнес потвърди, че в някои райони на страната МСП са единственият работодател и данъкоплатец.

Елеонора Негулова е категорична, че конкретните проблеми се изразяват в огромното количество документи.
"На база моя личен опит по мярката за подкрепа на микропредприятия, т.нар. мярка "3-10 хил. лева", ако една фирма не е достатъчно дигитализирана и съответно нейното счетоводство или обслужваща счетоводна фирма нямат такъв капацитет, даденото предприятие ще бъде изправено пред много големи проблеми при оформянето на тези отчетни документи", даде пример тя. "Ако документите не бъдат предоставени в срок, има риск да се наложи връщането на тази подкрепа", допълни Негулова.

Според нея дигитализацията на малкия бизнес е стратегически проблем и се нуждае от спешно решение. „Нивото е отчайващо ниско, въпреки че България има високоскоростен интернет и едно от нещата, с които се гордеем", даде оценка председателят на Националното сдружение на малкия и среден бизнес.

По думите на Негулова и при другите мерки се срещат проблеми, сред които мярката по линия на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК).

"Те бяха свързани с опрощаване на данъци само в определен размер, което всъщност в ситуация на спиране на работа за половин година и повече не би трябвало въобще да се дължат данъци. Тук пролича липсата на стратегическо виждане как да бъдат подкрепени жизнеспособните фирми и да им се даде възможност за данъчна ваканция за определен период от време", отбеляза тя.

Адвокат Стефан Гугушев, управляващ партньор в адвокатско дружество „Гугушев и Партньори“, добави, че много фирми са отказвали да кандидатстват по ОПИК, тъй като целта на държавата е била да избегне фирмите, които и преди пандемията са били в затруднено положение.

Елеонора Негулова сподели, че много от фирмите поради ОПИК или поради недостиг на ликвидни средства, липса на пазар или вследствие на първата и втората блокада са спрели да работят.

"Тези фирми се намират в състояние на технически фалит - не са го обявили официално, защото процедурите за фалит и ликвидация в България са доста тежки. Ситуацията е много трудна и за тези, които не са спрели да работят, като за тях цялата 2021 г. ще бъде годината на оцеляването", смята Негулова. Тя съобщи, че много от фирмите сега правят стратегии как да оцелеят на пазара.

"Част от критериите са свързани с капиталовата адекватност и съответно спадането на оборота към момента на започването на извънредното положение. Съответно и всяка фирма следва да бъде изряден данъкоплатец", обясни адвокатът.

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да видите тук.