Пускат движението по тръбата за София на тунел „Витиня“

Днес се пуска движението в тръбата за София на тунел "Витиня", съобщи премиерът Бойко Борисов в профила си във Facebook.

Модернизацията на най-дългия тунел в България продължи повече от три години. 

Борисов посочва в профила си, че тръбата в посока София е с нова облицовка, хидроизолация, отводнителна и дренажна система, асфалтова настилка, система за видеонаблюдение, пожароизвестяване, вентилация, светофарна уредба, осветление и система за светлинно водене, с които се осигуряват по-висока безопасност на пътуването.

„Витиня“ е най-дългият автомобилен тунел в България - 1195 метра. Строителството му започва през 1974 г. В експлоатация е от 1984 г. и досега не е извършван подобен ремонт. През 2017 г. след инспекция на тръбата за София е било установено, че тя не отговаря на изискванията и за да се гарантира безопасността на пътуващите, са изпълнени частични ремонтно-възстановителни дейности. На съоръжението са били направени множество проучвания и експертизи, въз основа на които се предприема авариен ремонт, посочва от своя страна в прессъобщение Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

ББ

По думите на Борисов в тунела ще има и аварийни връзки между двете тръби - две пешеходни и една шосейна. При авария връзките ще се ползват за евакуация на хора и автомобили, както и за достъп на линейки, пожарни и други специализирани автомобили.

От АПИ добавят, че съоръжението е снабдено с 14 реверсивни вентилатора, както и със система с LED осветление, съставена от 375 осветителни тела.

Извършени са множество изследвания с георадар и геологически сондажи – сложен процес, към който се пристъпва, след като чрез механични обследвания и огледи са констатирани конструктивни проблеми. Проучванията показват, че необходимият ремонт ще е по-сложен и ще отнеме повече време от първоначално предвиденото, допълват от АПИ.

Витиня

5 / 7

Още галерии

Установени са кухини както между първичната и вторичната облицовки, така и между първичната облицовка и планината. Причините за наличието им са комплексни. Едната от тях е местоположението на тунела, който е в Гогинския разлом. Друга причина са различните технологии, които са използвани в строителството на съоръжението през 70-те години, изтъкват от Агенцията.

Според експертите стоманената армировка е била в гранично състояние до момента, в който носимоспособността ѝ е щяла да стане нулева и при съвсем дребно въздействие е имало опасност да се свлече цялата скална маса, посочва АПИ.

За усилване на тунела и попълване на кухините между първичната облицовка и скалния масив е инжектиран специален бетонов разтвор през направени за целта 3000 отвора. Извършено е след това укрепване на масива и тунелните облицовки, за което са изпълнени анкери с обща дължина около 72 км. Всичките са инжектирани с около 600-700 литра циментов разтвор за всеки анкер. Положени са около 28 125 кв. м хидроизолация, 4500 куб. м пръскан бетон по целия свод на тунела, 516 т армировъчна стомана, 5400 т асфалт, 790 куб. м тротоарни блокове. Изградена е сложна дренажна система, която отвежда водите, задържани от хидроизолацията и предпазва новата облицовка. Изградена е и система за опасни разливи. В резултат от всички дейности тунелът вече е напълно сух и без течове, подчертават от АПИ.