И българската авиационна индустрия поиска държавна помощ

Авиационният бизнес в България поиска от държавата между 15 и 20 млн. евро за оцеляване като един от най-пострадалите заради пандемията сектори. Това обявиха от новата Асоциация на българската авиационна индустрия (АБАИ), в която влизат чартърни авиокомпании, авиоремонтни и технически бази, фирми за наземно обслужване по летищата. Те са изпратили редица писма до премиера Бойко Борисов, транспортния министър Росен Желязков, финансовия министър Кирил Ананиев и икономическия министър Лъчезар Борисов. 

„Между 15 и 20 млн. евро ще са достатъчни първоначално, за да оцелеем на първо време в кризата, предизвикана от COVID“, заяви Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия на пресконференция днес.

“Без сериозна финансова подкрепа от страна на правителството няма да успеем....До момента няма съдействие от никого. Непокрити остават редица значителни разходи по поддръжката на самолетите, лизинги, застраховки, паркинг на самолетите, инфраструктурата, разрешителните и квалификацията на персонала“, посочи Иванджиков, цитиран в прессъобщение на АБАИ.

Само в България нямаме никаква подкрепа вече една година и сме пред фалит, каза той.

Според него има опасност страната ни да остане без самолети, ремонтни авиобази, без компании за наземно обслужване, пилоти и инженери. Индустрията е стратегическа и от значение за националната сигурност. В нея работят над 5 хил. висококвалифицирани служители, сред които пилоти и инженери.

Към момента държавно подпомагане е осигурено за туроператорите, ресторантьорите и екскурзоводите, но не и за хотелиерите, авиацията и другите зависещи от туризма сектори.

Преди година ЕК почти веднага реагира как държавите да подпомогнат авиокомпаниите. ЕП също даде права на държавите да са по-гъвкави как да подпомогнат авиацията. "В България това не се случи. Получаваме само неадекватни отговори. Заявките за чартъри намаляват, което бие камбаната за цялата индустрия, че можем да я изгубим и трудно след това да възстановим“, каза Тодор Иванджиков.

По данни на асоциацията Хърватия е подпомогнала авиацията с 12 млн. евро, Румъния - с 62 млн. евро, а Гърция – със 120 млн. евро, уточняват от асоциацията.

“За съжаление, нашият бранш почти отсъства от дневния ред на държавата. Има дълбоко неразбиране за начина на оперирането му”, заяви Анелия Маринова, представител на Fly2Sky.

“Всяка авиокомпания се опитва да се справи самостоятелно, чрез трупане на заеми и освобождаване на хора. Единствената мярка, която в момента можем да ползваме, е 60/40, но тя е крайно недостатъчна, тъй като се отнася само за персонала. Имаме едни постоянни разходи, които вече трудно покриваме. Нeзaвиcимo oт тoвa, чe пoвeчeтo caмoлeти ca призeмeни, вcякa oт кoмпaниитe e принудeнa дa плaщa oгрoмни тaкcи. И нa зeмятa caмoлeтитe и пилoтитe прeдпoлaгaт рaзхoди. Зa мaшинитe прoдължaвaт дa ce плaщaт лизингoви внocки, oбcлужвaнe, зacтрaхoвки, пaркинг”, допълни тя.

От бранша настояват държaвaтa дa ce нaмecи и дa пoглeднe нa aвиaциoнния брaнш кaтo нa cтрaтeгичecки.

Виктор Михайлов от авиоремонтната база Planecare Solutions съобщи, че пилоти и висококвалифицирани инженери се преориентират към други сектори, което е пагубно за авиацията и като цяло за държавата. “Ако един пилот не лети повече от 90 дни, той става нелегитимен, защото са такива международните стандарти”, уточни той.

Авиационният сектор в България е представен от 20 въздушни оператора, 30 авиационни и технически организации, 13 учебни центъра, 33 оператора за наземно обслужване за самолети. За 2019 г. делът на авиацията е 6% от БВП. Заетите са около 5 хил. души.