А. Шарков: С Национална информационна система здравеопазването ще влезе в XXI век

По думите му така ще могат да се облекчат лекарите. Според здравния експерт електронната рецепта, която е сегмент от Националната здравно-информационна система, все още не работи добре.

Той се надява, че личните лекари няма да са „просто хора, предписващи рецепти и издаващи направления", а ще са първата стъпка, която човек може да направи, преди да стане нужда да се обърне към болнично заведение.

"Никой не иска да поеме политическата отговорност", така коментира икономистът преговорите за новия кабинет и въпросителните около оглавяването на Министерството на здравеопазването. "Тези преговори и изходът от тях, съставеният документ, са по-скоро споделена идея, без да има ясна обща визия за развитието на сектора."

Аркади Шарков напомни, че в процеса на разговора „бяха хвърлени различни по величина идеи“. „Например, какъв тип дружества да бъдат болниците – като това няма никакво значение за начина на работа и качеството на услугата, както и за достъпа на пациенти до нея. Обсъждаха се точки по лекарствената политика от хора, които не са много наясно какъв тип е лекарствената политика в България. Стигна се до една обща кохерентна идея, че трябва с електронизация да се спрат течовете чрез по-голям контрол", припомни икономистът.

Според него обаче проблемът е, че контрол има, но той не е неефективен.

Ако постоянно се създават нови и нови структури за контрол на здравеопазването, ситуацията ще остане същата. Контролът трябва да се извършва в реално време, по електронен път, категоричен е той.

„Течът на средства винаги се разбира от властта като плащане под масата, обясни Шарков. – Този казус не се решава с повече контрол, а с повече инвестиции в здравеопазването, с по-добре финансирани клинични пътеки, за да не се налага пациентът да доплаща“, коментира той.

Икономистът препоръча да има повече контрол при медицинските изделия.

„Пациентът не е наясно каква е средната цената на дадено медицинско изделие и дали е завишена от съответното медицинско заведение, което я продава. Когато нямам яснота – то може да струва 2 хиляди лева, а на мен ще ми го продадат официално за 10 хиляди лева. Тук говорим за регламентирани плащания, които са много високи поради липса на прозрачност на цените в системата на здравеопазването", даде пример Аркади Шарков.

Той очаква, че едва след поправка на всички проблеми могат да се адресират т.нар. "нерегламентирани плащания".

"Дотогава ако се адресират само те, ще има течове от видими пролуки, които нарочно няма да бъдат запълвани заради търговски интереси", прогнозира здравният икономист.

Той е категоричен, че демонополизацията на Здравната каса остава в сферата на фикцията. „Това засега остава непозната земя, особено по отношение на това, че системата на здравеопазването е консервативна в смисъла си на съществуване. По-скоро тезата, която може би ще залегне в бъдеще, е надграждането на модела чрез допълнително доброволно здравно осигуряване и съответно на втори стълб“, уточни Аркади Шарков.

Нужно ли е болничните заведения да престанат да бъдат търговски дружества? Как и кога може да стане това и ще има ли ефект върху качеството и достъпността на лечение? Възможна ли е абсолютна демонополизация на Здравната каса? Къде трябва да се строи Детската болница? Трябва ли да има намаление на 9% ДДС на лекарствата и безплатните медикаменти за деца до 14 години?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.