К. Костадинов: Зърнопроизводителите са заплашени от безконтролния внос от Украйна

„Вместо да изпращат стоката за трети страни, посредниците на продукция от Украйна се възползват от възможностите, дадени от европейските зърнени коридори, за да я предлагат на европейските пазари на дъмпингови цени, като така не само ощетяват местните производители, но и заемат складовите помещения, които ще са нужни за местната реколта“, обясни той. 

Костадинов посочи, че в момента украинското зърно безконтролно навлиза в страни членки на ЕС, където стандартите на производство, цените на горива, торове и семена са съвсем различни от тези в Украйна. Той напомни, че земеделските производители в ЕС са задължени да изпълняват още задължения, свързани с агроекология. Според него зърното, дошло на по-ниска цена от Украйна, подбива цените на българския пазар.

Костадинов смята, че до момента в България от Украйна са влезли около 6 хиляди тона пшеница, хиляда тона ечемик, а само от 16 юни досега - около 230 хиляди тона слънчоглед, като предните два месеца са внесени около 300 хиляди тона.

Той разкри, че тези количества заемат складове, които ще са нужни за българската продукция след месец, когато може да се окаже, че производителите без собствени складове, ще са принудени да продават стоката си на безценица. 

Костадинов съобщи, че зърнопроизводители от Източна Европа се сблъскват с подобни проблеми и в момента се обсъждат съвместни действия. По думите му Нaционалната асоциация на зърнопроизводителите ще проведе среща на 26 юли, на която ще реши какви действия да предприеме.

„Решение на проблема би било да се спазват идеите за европейските зърнени коридори и продукцията от Украйна да се продава на трети страни, а да не остава на вътрешния пазар, е мнението на земеделският производител. – Ако се възобнови и търговията в Черно море, това също би означавало, че зърното от Украйна няма да преминава през територията на ЕС.“

Костадинов е убеден, че липсата на контрол е толкова голяма, че едва сега се извършват проверки на качеството на вноса (резултатите от които още не са излезли) и дори постави под съмнение какво е съдържанието на влезлите контейнери. "Държавата не си гледа работата от няколко месеца", коментира той.

Реколтата от пшеница е прибрана на около 85% и ще бъде с около 20% по-слаба от миналата рекордна година заради суши на места, застудявания и измръзване на посеви и забавени валежи, каза Костадинов. На места добивите са около 300-400 кг, на други 500-600 кг до 800 кг, като има опасения на каква цена и къде ще се реализира продукцията.

Как реагира пазарът на рапица и пшеница заради конкуренцията от евтино украинско зърно? Защо Румъния вече няма да е най-големият производител на царевица? Ще предприеме ли държавата адекватни мерки за напоителните си системи? Защо в Националния план за възстановяване и устойчивост не се предвижда финансиране за напоителните системи?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.