Трябва ли МФ да спре емитирането на ДЦК за месеците до 2013 г., в които ще има близо 2 млрд. лв., преди да плати погасяващата се емисия?
Г. Ангелов:
МФ има да плаща над 400 милиона по вътрешни емисии до края на годината, като най-големите плащания са през август, над 300 милиона лева. Отделно, може би ще има известен бюджетен дефицит към края на годината, както винаги се случва. От евробонда ще остане малка част, която няма да отиде за погасяване на предишните еврооблигации, но остатъкът ще трябва да се финансира от пазара. Може да се започне още сега с малки емисии, за да се тества пазарът и при наличие на интерес и добри лихви, постепенно да се съберат нужните средства.
Цв. Цачев:
Емисионната политика не е само финансиране на дефицита. Тя е политика на създаване и поддържане на ефективен пазар на облигации. Затова не е добре да има такива паузи в емисиите.
Д. Николова:
Не, не трябва, тъй като както казах и по-горе, нашата нужда от финансиране за следващите 6 месеца и половина, ако се изпълни бюджетът за тази година (а именно, ако се приключи годината с дефицит от малко над 1 млрд. лева), е по-голяма от емисията от 2-ри юли. Предвид липсата на мащабни приватизационни проекти, остатъка до около 3 млрд. лева, колкото са заложените нужди на бюджета, най-вероятно ще бъде покрита с емисии ДЦК на вътрешния пазар.
Предвид доброто изпълнение на бюджета до месец май, обаче, предвид достигнатия излишък от 67 млн. лева за първите 5 месеца и увеличението на фискалния резерв до малко над 5 млрд. лева при заложен праг от 4,5 млрд. лева към края на 2012 г., емисиите ДЦК може и да са по-малко от първоначалните планове – било то заради по-нисък от очаквания дефицит за годината или пък заради (частничното му) финансиране от фискалния резерв, ако той превишава законово изискуемия праг в края на годината.
Кр. Йорданов:
Не, МФ трябва да се придържа към емисионния календар, освен ако анализите не предвиждат с голяма доза сигурност значително свиване на дефицита за годината.
К. Масларски:
Заложената емисионна политика от правителството отразява коректно падежите през текущата година по вътрешен дълг, като в Бюджет 2012 е взето под внимание и възможността за емитиране на външен дълг/ еврооблигации. В тази връзка, не виждам особени причини в промяна на така заложения емисионен календар за текущата 2012, тъй като планирания бюджетен дефицит все пак трябва да бъде финансиран, новата емисия еврооблигации е целева – а именно за погасяване на падежиращия външен дълг през януари 2013.
Анализатори: Продажбата на българските еврооблигации е безспорен успех
Повечето специалисти определят като несправедлив подхода българските инвеститори да бъдат изключени от аукциона
08:18 | 05.07.12 г. 37Препоръчан материал от партньор на investor.bg
-
Доналд Тръмп е поискал от Европа да отвори стратегическите запаси от дизел
-
Южна Корея ще инвестират 200 млрд. долара в САЩ, но мащабен тръбопровод в Аляска е под въпрос
-
Пазарът на бизнес имоти у нас е в добра форма, инвестициите вече изпреварват обема за 2025 г.
-
Инфлацията в Швейцария се ускорява до двугодишен връх, подхранена от петрола и франка
-
Huawei представи серията Mate 90, залагайки на собствени разработки на чипове
-
Гълъб Донев: Задлъжняването на страната все още не е проблем
-
Тръмп: Пауъл трябва да бъде принуден да напусне Управителния съвет на Фед
-
Двама пилоти от Русия и Украйна приземиха самолет на FlyDubai при необичайни обстоятелства
-
Allianz Research: България е на 36-о място по нетни финансови активи на глава от населението през 2025 г.
-
От 1 октомври започва изплащането на компенсациите за по-високите цени на горивата
-
Външният дълг на България расте с над 26% до близо 70 млрд. евро в края на юли
-
Владимир Чуков: Конфликтът между САЩ и Иран е във фаза на надлъгване
Най-четени новини
-
Лихвите по кредитите за бизнеса растат, а при потребителските и жилищните заеми падат през август
-
"Украйна трябва да плати цената" - Русия унищожи Националната академия на науките в Киев*
-
Нидерландия иска премахване на целите за съхранение на газ при преразглеждане на правилата от ЕС
-
„Градус“ ще получи 4 млн. евро дивидент от дъщерната компания „Градус - 1“
-
Балистични ракети удариха енергийни цели в Киев, ВСУ върна бронирана техника на фронта
-
Бил Гейтс: Изкуственият интелект е достатъчно мощен, за да причини смъртта на милиарди
-
Путин: Украинските мирни предложения са на масата, но Русия трябва да прецени собствения си интерес
-
Петролът поевтинява, САЩ и Иран обсъждат споразумение за отваряне на Ормузкия проток*
-
Руските дронове все повече заприличват на крилати ракети, насочвани без сателит
-
Богатите европейци се местят на север и повишават цените на имотите
-
Турция продава правата за ползване на два от мостовете над Босфора
-
Гърция увеличава петкратно данъка при прехвърлянето на имот за купувачи извън ЕС
-
Лихвите по кредитите за бизнеса растат, а при потребителските и жилищните заеми падат през август
-
Русия крие завода за дронове под земята, САЩ натискат Киев да спре ударите по рафинерии
-
Радев: Намаляваме четирикратно продуктовите такси за електрическа и електронна техника
-
Евтините китайски автомобили предричат индустриалната гибел на Германия
-
Строителна компания от ОАЕ ще изгражда голям жилищен проект за 7 млрд. долара в Дамаск
-
Украйна извършва операция "Вивалди" за освобождаване на Донецка област
Финанси виж още
-
Гълъб Донев: Задлъжняването на страната все още не е проблем
3 -
Азиатските пазари започнаха ноември предимно на положителна територия
-
Петролът поевтинява, на фокус отново са доставките от Близкия изток*
-
Консолидираните продажби на “Син Карс Индъстри“ се свиват с 53%
1 -
Тръмп: Пауъл трябва да бъде принуден да напусне Управителния съвет на Фед
-
S&P 500 отчете спад въпреки по-позитивните от очакваното данни за инфлацията в САЩ


Демерджиев: Нямаме съмнение, че физическият убиец Илиян Филипов е задържан!
Няма достатъчно места за настаняване на хора с деменция във Варна
Варна посреща Нощта на литературата тази вечер на 15 локации
Пътят Белослав – Разделна е блокиран от камиони
ФК Аксаково разби Светкавица 2014 и нареди две поредни победи във всички турнири
Завишенията и отстъпките по полиците „Бонус-малус“ ще варират между 5% и 30%
Големите сделки на БФБ: Какво да научат инвеститорите в „Шелли Груп“
Светлин Тодоров: Schneider ще запазят креативния хаос и идентичността на „Шелли“
В търсене на новия лидер на ООН
Китай отговаря на скъпия дизел с огромни електрически камиони
Шок: Хиляди автомобили се движат с "призрачни" номера
Колко точно ви шпионира колата ви?
Колко се обезценяват автомобилите според двигателя?
Porsche слага нова мултимедия и на 15-годишните си коли
Ваня Анчева поема временно ръководството на ВАС
Жан-Пиер Жьоне: когато литературата се превръща в магически свят на киното
Патрулна кола беше блъсната от товарен автомобил в Стара Загора
В кадър: Прокурорският син обжалва мярката за неотклонение


преди 14 години Германия и преди и сега е бенчмарк, върху който всички се търгуват с разлика. В размера на разликата се съдържа моментната оценка за фундаменталното състояние на емитента. Емитенти с високо ниво на доверие се търгуват с малък спред върху Германия и обратно. Е спреда бе 2.75% преди десет години, 1.90% преди 3 години, когато Дянков се похвали, че това е лична оценка (той използва CDS-a, но достатъчно близко да кажем за целите), а пласира на 3.87%, като това вече (забележи) не е лична оценка за него.Стандартно е при избора на падеж, потенциалните купувачи когато се пре-маркетира емисията да заявят, до колко дълга емисия биха искали да купят и по това се нагажда емисията. Говореше се за 7 годишна, пък излезна 5. Какво значи това. Ми просто, не е имало достатъчно интерес за по-дълго от 5 години, защо ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Значи, че много ги мислиш нещата и търсиш под вола телеКак искаш сравняваш спредовете тогава и сега, тогава Германия не бе сила като сега и се конкурираше с редица за бондовете си, Сега всичко инвестира само при тях, не случайно пуснаха и с отрицателна лихва. Това кво ти говори?!При външна емисия, външно ще е оценяването, какво намеси пак тука политиците. Как успя а навържеш падежа с недоверието не знам, те питам закакво се пускат 5 годишни а не примерно 10 30 годишни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Pa pa, добър опит за манипулация. Сравнявате ни с най-поскъпналите облигации (понижили доходността си) Германските, които са убежище. Сравнете ни със средното за ЕС, или със Гърция.Поздрави отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години 4. Ако между 25% и 50% от купувачите са спечилили около 1.5 евро на всеки 100 евро при продажбата на емисията (емисия на 99.18, търговия на 100.60/70) това не е ли един подсладител между 4-8 милиона евро за тези участници? Не можеше ли този подсладител да се озове в ръцете на български институции? Значи чуждите инвеститори могат да печелят от сбъркана цена на гърба на държавата, а българските не могат? Много интересна логика5. На всички, които ще ми обясняват за външните фактори - 2002 г. бе дот.ком срива, Аржентинската криза, поуките от Азиатската и Руските кризи още се взимаха, България бе със спекулативен кредитен рейтинг, с живи брейди облигации и много по-висока задлъжнялост. Въпреки това тогава спреда бе 2.75% срещу Германия, сега е 3.87% срещу Германия.6. Емисията стана възможна след като Германия направи огромни отстъпки от позицията си, а това бе позиция, която Борисов яростно отстоява. Значи ли това, че емисията се е случила въпреки Борисов, а не заради Борисов? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Пропагандната машина продължава да работи здраво. Обаче отговорите на редица важни въпроси остават скрити:1. При положение, че емисията преди десет години е била пласирана на бенчмарк от 4.90% (Германия и тогава и сега е бенчмарк) +2.75%, а сега на бенчмарк от 0.56%+3.87%, къде е успеха? Къде е доверието, защото държави с подобен на нашия рейтинг пласират на по ниски спредове, явно там има доверие, а при нас?2.Защо бе избран толкова къс падеж, причината дали е, че не е имало интерес за повече от 5 години ли е? Ако да, това не показва ли липса на доверие в България? Къде е успеха?3. Защо при равни други условия емисията намери баланс на нива от 4.10% и то при индикации, че някъде между 25% и 50% от емисията вече е превъртяна от закупилите я на първичен пазар? Това не означава ли, че просто емисията можеше спокойно да бъде пласирана на 4.10, да бъде презаписана 1.5-2 пъти и България да спести 30 милиона лева? Къде е успеха? отговор Сигнализирай за неуместен коментар