КНСБ предлага нов пакет от предложния за доходите в Бюджет 2013

В бюджета за следващата година трябва да бъдат заложени допълнителни мерки за повишаване на събираемостта на приходите и за увеличаване на бюджетния дефицит, за да могат да се посрещнат по-високи разходи за повишаване на доходите. Това е заявил президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на кръгла маса "Заплащането на труда в България - предизвикателства и перспективи", съобщи БНТ.

В хода на предстоящите дебати по Бюджет 2013 синдикатите ще настояват за минимална работна заплата от 330 лв., а не 310 лева, за повишаване на майчинските поне на 290 лева, на минималното обезщетение за безработица и за повишаване на пенсиите от 1 януари с 10% без диференциация.

Работодателите не приемат предложенията на синдикатите за повече разходи, насочени към повишаване на доходите, стана ясно по време на дискусията за цената на труда. Представители на бизнес организациите смятат, че Бюджет 2013 и сега е напрегнат и не дава гаранция, че ще се оправдаят прогнозите за приходната част.

„Ежегодно ръстът на средната работна заплата расте от порядъка на 8-10% за четирите години на криза, тоест не ръстът на доходите е основният проблем днес, а спадът на заетостта. И в годините на кризата ние имаме един от най-високите ръстове на работна заплата в ЕС”, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Дискусията за цената на труда открои и друг проблем – за нарастващия брой на т. нар. раотещи бедни у нас. Близо една трета, окло 27 на сто, от наетите в България, са нископлатени работници. По думите на Димитров те са основен източник за попълването на контингента на работещите бедни.

Според определението на Евростат това са нископлатени работници, които са наети на пълно работно време с брутна заплата под 67 процента от средната. „В България този контингент не намалява и достига около 600 хиляди души, които са в категорията на работещите бедни, а през кризата техният брой се увеличава”, заяви лидерът на КНСБ.

Такива са работниците в шивашката, текстилна, обувна и кожухарска промишленост, търговията на дребно, хотелиерството, ресторантьорството, социалните дейности, обслужването на сгради, озеленяването, селското и горско стопанство. По този показател страната ни е в челото на европейска класацията заедно Литва и Латвия, каза Димитров.