Калин Христов: Еврозоната вече не е толкова привлекателна, колкото преди

„През този период България бе в сянката на еврозоната, тъй като курсът на лева бе фиксиран. Пазарите обаче оказаха натиск за водене на отговорна фискална политика в страната ни, тъй като е ясно, че ние не можем да имаме толкова лесен достъп до евтина помощ, колкото страните от еврозоната. Това бе добре, защото оказа дисциплиниращ ефект”, заяви Калин Христов.

Бъдещето на еврозоната

В момента всичко се променя - върви се към общ надзор и банков съюз, координиране на фискалната политика и т.н.

„Сега въпросът не е дали да влезем в еврозоната, защото нито една малка държава не може да създаде глобална валута и да води самостоятелна политика. Трябва обаче да е ясно как ще работи този съюз, как ще се правят фискалните трансфери, което засега не е ясно. Включително как ще се спасяват банките, а това променя цялата картина”, смята подуправителят на БНБ.

„Поради всичко това валутният съюз вече не изглежда така атрактивно. Ясно е, че ще се тръгне към по-тесен съюз, а засега той се изгражда от доста по-големи държави. Трябва да знаем всички подробности и затова не е изненада, че страните от ЕС, които не са в еврозоната, вече не бързат, а изчакват да видят какво ще се случи”, обясни още Христов.

Според него има и друг въпрос – този с конвергенцията и общата фискална политика, а това са много важни въпроси за България. „При фискалната централизиация има стремеж към унифициране на всичко, всичко да е еднакво, а това е доста плашещо”, предупреди банкерът.

„Ние спазваме сериозна фискална дисциплина. На следваща стъпка ще трябва да уеднаквим данъците, а това е голям проблем. С нашата фаза на развитие ние трябва да имаме ниски данъци, за да накараме хората да работят, да инвестират, да спестяват. По-развитите държави могат да си позволят по-високи данъци, тъй като вече са привлекли много капитал”, изрази опасения Калин Христов.

Ако ние наложим високи данъци, то никога няма да привлечем капитал. Това е доста плашещо, предупреждава банкерът.

Поради всичко това всички искат да изчакат, за да стане ясно какво ще се случи, какви ще са новите условия и какви ще са рисковете. Според Христов не става въпрос, че някой вече не харесва еврозоната. Проблемът е в това какъв монетарен съюз ще има след пет години, какво означава това за българската икономика и какъв е правилният път, за да влезем в него.