ИПИ: Не актуализация на бюджета, а овладяване на разходите

В същото време, обаче, ако се погледне цялостната картина, се вижда едно увеличение на приходите и помощите със 7,2% или 792 млн. лева спрямо 2012 г., като приходите са с 477 млн. повече (изцяло заради повече данъчни приходи), а помощите – с 315 млн. лева. Т.е. по-глобално погледнато, проблем с приходите в бюджета няма и ако този темп на увеличение се запази, заложеното увеличение от 1,8 млрд. лева за цялата година е постижимо.

Тук, обаче, идва вторият фактор, който според министър Чобанов налага актуализацията, а именно

2/ невърнато ДДС в размер на 315 млн. лева, което правителството би искало да изчисти като задължение. Невърнатото ДДС беше и едно от основните „открития” на министъра на финансите в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков при поемането на бюджета през кризисната 2009, но тогава бяха споменати близо двойно по-големи суми за връщане. За съжаление няма никакви публично достъпни данни за динамиката на задържания ДДС през годините – според заявление за достъп до информация от БГНЕС по-рано тази година, тази сума е била по-висока и е стигала 365 млн. лева към края на февруари. Дори и да приемем (нереалистично), че задържаният ДДС се изчисти до 0, то пак ръстът в приходите от ДДС само за първите 5 месеца с 336 млн. лева ще го позволи – т.е. тук отново няма някаква особена драма.

3 Обща сума на поискани от министерствата около 900 млн. лева допълнителни (т.е. небюджетирани) разходи. Като примери за непредвиден разход министър Чобанов даде някои социални разходи (най-вероятно свързани със социалните мерки на правителството) и разходи за проекти по оперативните програми, които не са заделени  в бюджета за 2013 г., но ще трябва да се направят за подготовка на проекти за новия програмен период от 2014 г. нататък. Все пак, 900 млн. лева е много сериозна сума, а примерите, дадени от Чобанов, далеч не я изчерпват, а дори съставляват много малка част.  След пресконференцията непредубеденият слушател остава с впечатлението, че някакви големи разходи умишлено не се споменават (според някои това са най-вече разходи за плащане на Росатом по АЕЦ Белене).

Тук въпросът е как са аргументирани тези искания – на министрите това им е работата, да искат повече за своето министерство, а на финансовият министър работата е да отхвърля тези искания. Ако наистина се прецени от МФ, че някои от тези допълнителни разходи са неотложни и важни, то тогава трябва да се потърсят възможности за спестяване или отлагане на по-малко важни разходи. Това всъщност направи и служебното правителство – одобри социален пакет, който бе финансиран изцяло с вътрешни спестявания от забавени инфраструктурни проекти. Т.е. възможности винаги има, въпросът е дали има желание да се търсят и да се вземат непопулярни решения или се избира по-лесния път на щедро харчене и удовлетворяване на всякакви искания за разходи.

4/ Нужда от ревизия на заложения дефицит от 1,4% от БВП нагоре, но не повече от Маастрихтския критерий за 3% - т.е. възможно е над двойно увеличение на дупката в бюджета. Едно такова увеличение ще заличи с лека ръка трудно постигнатата консолидация в бюджета от 2009 г. насам.

5/ Необходимост от ревизия на допустимия брутен размер на новия дълг за финансиране на дефицита тази година. Таванът за брутен нов дълг тази година според бюджета е 2 млрд. лева, но от тях 1,1 млрд. би трябвало да  покрият заложения дефицит, а 800 млн. лева бяха емитирани през февруари, за да се спази (с известно закъснение) поетия ангажимент за плащане на субсидиите за земеделците през първия месец на годината. Въпреки че парите след това бяха преведени от ЕК през април, а емисията от февруари е с падеж през август, лимитът за брутен нов дълг почти изцяло е изчерпан. Ако трябва да се намери дългово финансиране за още 1 млрд. дефицит (грубо), то това също налага съразмерното повишение и на този параметър в бюджета.

Всъщност дълговото финансиране на нарастващи дефицити е изключително опасен път, по който, ако страната (която и да е) веднъж тръгне, трудно може да се върне назад. Това се видя ясно от дълговата криза в Европа, която вече няколко години не може да бъде преодоляна заради огромната политическа и социална цена, която трябва да се плати, за да се консолидират бюджетите, да се свият дефицитите и да се удържат дълговете.