Да се ограничава ли информацията за състоянието на банките?

Промените в НК застрашават свободата на словото, смятат експерти

12:43 | 06.07.14 г.

Да се ограничава ли информацията за състоянието на банките – тази тема излезе на дневен ред, след като правната комисия в парламента прие на първо гласуване изменения в Наказателния кодекс, които криминализират разпространяването на неверни слухове за банковата система. Проектът е изготвен от БНБ и бе внесен в Народното събрание от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев.

Това предложение е в съответствие и с представената вчера от президента Росен Плевнелиев позиция на политическите партии и институциите, участващи в консултациите при държавния глава, изтъкнаха от централната банка.

През седмицата вносителят на предложенията за промени Йордан Цонев обясни, че е внесъл текстовете заради банковата паника, която е поставила сериозна заплаха за сектора.

Въпросният проект е в отговор на създалите се обществени отношения – нагнетяването на невярна информация за банковата система и слухове, организирани от отделни хора. Онова, което предлагам, за някои от коментаторите е доста сурово, а за други – излишно, каза депутатът. Той разясни на колегите си защо смята, че предложението не е излишно.

„Проглушихме ушите на обществото, че банковата ни система е една от най-стабилните в Европа, а някои не издържаха реалните стрес тестове. Ликвидността и всички показатели на банковия сектор в България са над средните нива в Европа. Съотношението на паричната маса към общите активи на една банка е средно 3,96% за ЕС, а за България е 10%. Защо тогава в България една банка не издържа теста“, попита риторично Цонев.

Той обясни, че никоя банка не може да издържи масираното оттегляне на средства от страна на фирмите и вложителите. Цонев припомни още, че вложителите могат да изтеглят веднага парите си, но банката не може да изиска дадените дългосрочни кредити. Това прави банките уязвими при вълна от теглене на депозити.

„Предлагаме мерки, които да предпазят финансовата система от кризи. Нашето общество се изправя за трети път пред подобен феномен - през 1996 г. и 2008 г. имаше подобни случаи, макар и в друга икономическа ситуация. Този трети опит е безпрецедентен – атака, която можеше да се разпространи върху цялата кредитна система. Ние предлагаме промяна, като основното, на което залагаме, е превенцията“, допълни депутатът.

Промените обаче са внесени без обществено обсъждане, заяви пред БНР адвокат Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация“.

За да бъде ясно дали такъв текст е необходим, трябва да бъде направен анализ, както изисква Законът за нормативните актове, който задължава вносителите на проектозакони първо да правят оценка на ситуацията. Трябва да се изясни и дали този закон трябва да е наказателен, заяви той.