Да се ограничава ли информацията за състоянието на банките?

„Година и половина българските граждани протестират, точно защото техният глас не се взема предвид в процеса на вземане на решения”, изтъкна юристът.

Според него е ясно, че всички български граждани искат техните пари да бъдат защитени, в това число и парите, които се намират в банките. Това обаче не може да се случи с един „изключително непрецизен текст, който съдържа множество подводни камъни  и множество възможни посегателства към свободата на словото и към свободата да се говори за банките”.

Кашъмов смята, че с промените се подлага на наказание и разпространяването на вярна информация.

„Трябва да е ясно, че в българското право, както и във всяко право на демократична държава, по начало не е забранено да се говори истината и хората имат право да я узнаят. Има някои изключения от това правило и те се наричат защитена със закон тайна”, допълва Кашъмов, според когото новото ограничение е направено против свободата на словото и всъщност може да се изроди във форма на цензура.

Кашъмов посочи още един проблем - въз основа на текста може да се бъде отказана информация. Ако тя е достоверна, но бъде получена от вътрешен източник, това също ще бъде престъпление. „С други думи, ще се наказва разпространяването на вярна информация”, твърди той.

Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти заяви, че ако текстът бъде приет в сегашния му вид, ще последва сериозно недоволство в медиите, защото той налага цензура, тъй като забранява всякаква информация за банките.

„В него се посочва, че законът преследва освен заблуждаваща и невярна информация, и разпространяването на други сведения, като остава напълно тълкуването на това какво означава „други сведения“ от страна съответните органи”,  каза той.

Радев допълни, че доверието в една система не може да бъде повишено, като се ограничи информацията. Той посочи, че ако медиите подлежат на съдебно преследване, това ще създаде благоприятна почва за разпространяване на всякакви слухове.

„И в момента законодателството предвижда санкции за всяване на паника и за заблуждаваща информация за банките. Видяхме, че имаше задържани точно по тези текстове”, допълни той. 

Липсата на доверие е диагнозата – както за медиите, така и за обществото, е заключението на Радев. Той обаче отчита, че има печатни и електронни медии, които са погазили всякакви стандарти.

Според депутата Румен Гечев и сега има разпоредби срещу разпространението на неверни факти за банките, затова предложението за завишаване на наказанията е приемливо. Депутатът обаче заяви, че го притеснява тази част от текста, според която е наказуемо разпространението не само на лъжи, но и сведения.

Народният представител смята, че това засяга разпространението на информация от БНБ и статистиката, както и анализите на научните среди. За банките трябва да се пише, но не и неверни неща, с цел създаване на напрежение, е позицията на депутата.

Спорният текст, с който се допълва НК, гласи: „Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години”.