(Д)ефектите на плоския данък

С наближаването на парламентарните избори на 26 март темата „за“ и „против“ плоския данък отново е на дневен ред.

След последните данни за платежния баланс на България е особено важно бъдещите управляващи да имат ясна идея какво правят с данъчната система в страната, защото тя е важна и за живеещите и работещи тук, и за чуждите инвеститори, които планират развитие на бизнеса си в страната. Промяна на данъчния модел поставя под въпрос не само изпълнението на планираните данъчни приходи, но и разполагаемия доход на домакинствата, а има значение и за дела на "сивата икономика".

„Плоският данък е под сериозна заплаха“, коментира директорът на Фондация „Фридрих Науман“ за Югоизточна Европа Даниел Кадик по време на представянето на книгата „Плосък данък в България – предистория, въвеждане, резултати”, издадена от Института за пазарна икономика (ИПИ) в партньорство с фондацията.

„Фактът, че тази книга идва сега показва колко е важен този дебат. Това са вашите пари, които властта харчи. Имате право да знаете за какво се разходват и да сте сигурни, че се харчат разумно. С оглед предложенията на някои партии за данъчната система разговорите по темата са повече от спешни“, добави още Кадик.

Припомняме, че всъщност почти всички политически сили се обявяват за запазване на съществуващата в момента данъчна система, с някои дребни и незначителни корекции при облекченията и преференциите.
БСП в крайна сметка се отказаха от радикални промени и предлагат да направят „плавен изход“ от плоския данък с въвеждане на 20-процентна ставка за физическите лица с доходи над 120 хил. лв. годишно.  Червените ще правят и първи стъпки към семейното подоходно облагане, като идеята е приспадане до 50 лв. месечно от дължимия данък общ доход на работещите родители за дете.

Това, според икономистите, би сложило край на плоското облагане в България. По думите на Красен Станчев, който е част от авторския колектив на книгата, около 14 млн. лв. годишно ще влизат в бюджета, ако бъде увеличен налога за хората с годишен доход над 120 хил. лв., така както предлагат от БСП. С моите студенти изчислихме, че тези пари се харчат за 3 часа, допълни той.

Икономистът Георги Ангелов, който също е един от авторите на книгата, припомни, че единната ставка е естествен завършек от поредица реформи. „Проблемът е, че ни отне твърде много време да стигнем до правилните решения. Например, Естония въведе единната ставка преди 20 г. Ние точно тогава въведохме валутния борд, но това се случи след хиляди проценти инфлация, девалвация на лева и фалити на банки. В началото на 90-те години имахме 52% ефективна данъчна ставка, никой не плащаше и не декларираше налози“ посочи той. 

По думите му управляващата в момента партия в Естония е искала да премахне плоския данък, но това така и не се е случило. „Причината е, че е неразумно да махаш нещо, което работи. Това би довело до сериозни загуби за бюджета и ако тези пари не са в хазната, няма как да вдигаш пенсии и да строиш магистрали“, обясни експертът.

Ефектът се вижда най-осезаемо при прехода от икономически ръст към рецесия след 2009 г.  Това е единственият приход в бюджета, който не намалява, а дори се увеличава, въпреки че по време на кризата бяха загубени 180 хил. работни места, добави Десислава Николова, която също е сред авторите на книгата.