Близо 163 млн. лв. са просрочените задължения на общините

Към края на септември просрочените задължения на общините са в размер на 162,7 млн. лв., показват данни на Министерство на финансите (МФ), обявени днес. Сумата се формира от неразплатени задължения на 140 общини (около 53% от общия брой)

Общо 125 общини завършват третото тримесечие на 2017 г. без просрочени задължения в бюджета. В сравнение със същия период на миналата година намаление на просрочените задължения отчитат 37,4% (99 общини), като общият размер на реализираното от тях намаление е 57 млн. лв.

В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 4,6 млн. лв. и както обикновено съставляват около 3% от размера на просрочените задължения в бюджета. Като цяло общо просрочените задължения на общините намаляват с 32,9 млн. лв. спрямо края на 2016 г. и с 43,6 млн. лв. спрямо същия период на миналата година, отчитат от МФ.

14 общини са отличници, а нови 13 общини, освен вече поставените в процедура по финансово оздравяване, са с лоши показатели.

С най-негативни тенденции по показателите за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност през третото тримесечие са общините Борино, Угърчин, Неделино, Доспат, Рила, Никола Козлево, Черноочене, Бойчиновци, Сатовча, Самуил, Белица, Батак, Антон, посочват от ведомството.

С най-добри параметри по тези показатели са общините Столична, Варна, Панагюрище, Божурище, Раднево, Балчик, Банско, Несебър, Ямбол, Русе, Плевен, Родопи, Пловдив, Девня. Общините Столична, Варна, Пловдив, Бургас и Ямбол към третото тримесечие на 2017 г. формират най-голям излишък по бюджета си.

За общините, които са в процедура по финансово оздравяване през 2017 г., данните към 30.09.2017 г. показват, че просрочените задължения по бюджета са в размер на 91,7 млн. лв. При 28 от общините делът им спрямо годишния размер на разходите все още надвишава законовото ограничение от 5 на сто.

Според отчета на МФ средното за страната равнище на размера на дълга като процент от планираните приходи и планираната изравнителна субсидия намалява до 47,12% при 49,73% към септември 2016 г. и 49,16 % към края на 2016 г. Ведомството подчертава, че то е относително постоянна величина, като погашенията на общините по дълга са съобразени с равнището на приходите и разходите по бюджетите им. 

Важен показател, който е индикатор за финансовото състояние и дисциплина в общината, не е размерът на дълга като обща сума, а дали погашенията по него са правилно планирани и бюджетно разчетени, така че да не са в противоречие със законовите фискални правила, отбелязват от МФ. 

Анализът на данните показва, че средният дял на приходите в общите постъпления за страната запазва относително постоянно равнище – 42,08% спрямо 43,48% за същия период на миналата година и 40,07% в края на 2016 г. Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления по-висок от средния за страната, също не се променя значително и през трите разглеждани периода.

Към края на третото тримесечие на 2017 г. общините отчитат още по-слаба инвестиционна активност от 9,4% в сравнение с данните към края на 2016 г., когато средната стойност на този показател за страната е 15,16%, както и спрямо средното равнище на показателя от 12,72%, отчетен към същия период на миналата година.

Броят на общините, които имат дял на капиталовите разходи по-висок от средното равнище за страната в края на третото тримесечие на 2017 г., е 118 при 81 за същия период на миналата година и 103 към края на 2016 г. Трябва да се отбележи обаче, че едва 10 общини имат ниво на този показател над 30%.