ИПИ: ДДС драмата в исторически контекст

Предисторията и контекстът на тази драма са следните. Групата за обществен натиск, гражданско сдружение БОЕЦ (т.е. България обединена с една цел), e поискало и получило от НАП данни за несъбрания данък добавена стойност от 2000 до 2017 г. по закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). От групата са неудовлетворени от отговора на агенцията, смятат, че са излъгани и искат от НАП, с ново заявление по ЗДОИ, да им бъде предоставен пълен списък на всички търговци и фирми, установени по веригите на данъчните престъпления за източване на ДДС, казва в коментар Красен Станчев, председател на Института за пазарна икономика.

„Не само малоимотните бушони, а имената на всички по веригата“, казват от сдружението. Всичко това, включително отговорът на НАП, може да се прочете на страницата на сдружението в Интернет.

Междувременно, практически няма вестник, който да не обръща внимание на новината. Тя се разраства до размерите на апокалипсис, при който държавата „отписва“ гигантски потенциални приходи, които не „стигат до нас“ и е съучастник (поне като шеф на НАП, министър на финансите и министър-председател) в „грандиозна схема за източване на ДДС“.

Внимателният прочит на отговора на НАП показва, че няма почти никаква драма и още, че:

   – Много от невнесените в държавния бюджет суми по този данък са следствие на естествени процеси като рецесия и неизбежните при нея фалити и неизпълнение на плащания;
   

  –  Тези суми не са чак толкова огромни в сравнителен аспект: например най-голямата несъбрана сума по ДДС е за 2012 г. и е 742 млн. лв.; тя е 0,95% от БВП за онази година (78,09 млрд. лв.);
 

   – След 2012 г. събираемостта на ДДС значително се подобрява, сумата на „загубите“ спада от 742 на 271 млн. лв. (0,27% от прогнозния БВП, но вероятно ще се окаже и по-малко), т.е. подобрението е 2,73 пъти;
   

   – Всичко това не е толкова лошо: в населението са останали малко повече пари, с тях са купени стоки и услуги според нуждите на онези, у които те са останали и поне 1/5 са се върнали в централния бюджет само по линия на ДДС.

Казано иначе драматизацията е излишна. Ако се иска от правителството и данъчните да събират 100% от всички планирани приходи, това е равнозначно да се иска икономиката и хората на страната да работят като в концентрационен лагер. Такива опити са правени в миналото и винаги са били неуспешни.