БНБ: Инфлацията в края на годината може да достигне 4%

В най-новия брой на тримесечното си издание „Икономически преглед“ Българската народна банка ревизира нагоре прогнозата си за очаквана инфлация през 2019 г. В  броя, който излезе през март, макроикономистите на централната банка прогнозираха в края на тази година тя да е 2,6% (измерена през хармонизирания индекс на цените). С 60 процента се увеличава вероятността годишната инфлация в края на тази година да бъде в интервала от 1,1% до 4%. Това се вижда на ветрилообразна графика, която илюстрира какви са  рисковете за ръст.

БНБ за трети път през три месеца ревизира очакванията си за ръст на инфлацията, като в първоначалната си прогноза експертите заложиха на инфлация от 2,2% през тази година. Причината е повишението на международните цени на храните, а другата – на услугите, които поскъпват заради по-високи разходи за труд и потребителско търсене.

Годишната инфлация, за която съществено влияние оказват международните цени на петрола и храните в евро, слабо ще се ускори в края тази година, след което постепенно да забави темпа си до 2,1% в края на 2020 г., пише в макроикономическия анализ на централната банка. От БНБ обясняват, че прогнозата за догодина е ревизирана надолу.

Ръст в цените на храните

Съществува риск от по-висока инфлация от прогнозираната при по-високо от очакваното нарастване на разходите за труд на единица продукция и евентуалното им прехвърляне върху крайните цени, особено при услугите, посочва в анализа си БНБ.

През първата половина на 2019 г. очакваме инфлацията да се повиши, за което основен положителен принос ще имат базисната инфлация и храните. Прогнозираното ускоряване на темпа на инфлацията при храните е в съответствие със заложените допускания за покачване на международните цени на тази група суровини.

Определящ фактор за инфлацията при базисните компоненти на ХИПЦ (Хармонизиран индекс на потребителските цени) ще бъде динамиката на цените на услугите. Значителен ефект върху инфлацията в групата се очаква да имат прогнозираното нарастване на разходите за труд, потребителското търсене на домакинствата, както и косвените ефекти от динамиката на международните цени на основни суровини върху разходите за производство на фирмите, обясняват експертите.

Повишаването на инфлацията при услугите ще бъде ограничено от очакваното плавно изчерпване на базови ефекти при услугите по настаняване от началото на 2019 г. и при пътнотранспортните застраховки от второто тримесечие на годината.

Очаква се ефектът от увеличаването на цените на топлоенергията и водоснабдяването да се усеща по-слабо от началото на 2019 г. и услугите с административно определяни цени да имат по-малък принос за общата инфлация.

Цените на енергийните продукти се очаква да забавят растежа си вследствие на заложената низходяща динамика при международните цени на петрола.

Пред реализирането на прогнозата за инфлацията през първата половина на 2019 г. съществуват балансирани рискове. Основните източници на рисковете са свързани с несигурността около динамиката на международните цени на петрола, която влияе пряко върху цените на енергийните продукти и косвено най-вече върху транспортните услуги.

Влияние на разходите за труд

По-високо от прогнозираното нарастване на разходите за труд представлява друг фактор, който може да окаже влияние върху инфлацията при услугите. Същевременно по-ниско от очакваното нарастване на частното потребление потенциално би могло да понижи склонността на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи върху потребителските цени.

Растеж на БВП

Очакваме през 2019 г. и 2020 г. растежът на реалния БВП да се ускори спрямо 2018 г. вследствие на свиването на отрицателния принос на нетния износ, което ще компенсира прогнозираното забавяне на вътрешното търсене. В централната банка обаче ревизират надолу и тази прогноза, направена преди три месеца, като се позовават на макроикономическите прогнози, базирани на изследвания на Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд. Международните институции посочват, че през периода 2018-2020 г. темпът на растеж на външното търсене на български стоки и услуги ще се забави спрямо наблюдавания през 2017 г.

Низходяща динамика

В анализа на БНБ посочва, че през четвъртото тримесечие на миналата година индексите на международната конюнктура продължиха да сигнализират за забавяне на глобалния икономически растеж. Факторите за низходящата динамика на тези индикатори вероятно са свързани с въвеждането на мерки на протекционизъм в световната търговия, с несигурността в очакванията за повишаване на основните лихвени проценти на Федералния резерв, както и с политическата и икономическата несигурност в някои водещи икономики.

В съответствие с наблюдаваната международна конюнктура може да се очаква външното търсене на български стоки и услуги да забави темпа си на растеж през първата половина на 2019 г. Факторите, които ще допринасят за забавянето, са свързани с въведените до момента и обсъжданите бъдещи външнотърговски протекционистични мерки от страна на САЩ, несигурността по отношение на напускането на Европейския съюз от Обединеното кралство, както и с икономическата ситуация в Турция и Италия, аргументират изводите си в БНБ. 

През първото и второто тримесечие на 2019 г. очакваме излишъкът по текущата и капиталовата сметка да продължи да се свива като процент от БВП на годишна база. Основен фактор за това ще бъде очакваното нарастване на дефицита по търговския баланс, което ще се определя както от по-високия растеж на реалния внос на стоки спрямо този на износа, така и от неблагоприятните условия на търговия за българската икономика.